Миналата година за първи път участвах в Стара трекинг. И както се очаква абсолютно неподготвен, без опит за подобно изпитание. Голяма раница, неудобни маратонки и ... достигнах само прохода Троян - Кърнаре. Ето защо тази година, направил някои изводи от миналогодишното си участие и след предварителна подготовка очаквах по-успешно представяне. На 20 юни направих 17- часов преход от Карлово през хижа "Хубавец" и билото на Балкана от Купена до хижа "Ехо". Бях с изключително малко багаж, удобни маратонки и най-вече си припомних маршрута от Троянски проход до хижа "Ехо", не бях минавал оттам близо 10 години. Първият проблем, свързан с участието ми в Стара трекинг, бе как да достигна до хижа "Мазалат". Миналата година това сторих от прохода Шипка. Тази година реших да тръгна от Габарево, през Соколна, върховете Мазалат, Триглав и Пеещите скали. Притеснявах се много, че пътят е дълъг, с денивелация около 2000 метра и ще ме доведе до серизна умора преди началото на Стара трекинг. Все пак реших като ще е гарга, да е рошава и тръгнах по този маршрут. Направи ми впечатление една чешма в гората под хижа "Соколна", която представлява метална тръба, забита в кората на дърво. Дебитът на водата не бе постоянен, но самата вода бе изключително хладна и приятна. Местата, през които се преминава са изключително красиви и привлекателни, като се редуват обширни поляни и прохладни сенчести гори. Постепенно достигнах връх Мазалат, направих кратко отклонение до връхната му точка. Последваха Пиргос, Малък и Голям Кадемлия. Пак водих вътрешен диалог дали да се кача на Голям Кадемлия или да се "пазя" за следващия ден. Е, не се опазих, а отидох до пустия връх, който ту се скриваше в мъгла, ту се показваше в цялата си прелест. След 8 часа ходене от гара Габарево достигнах крайната точка за деня - хижа "Мазалат". На хижата се срещнах с приятели и познати от миналата година, както и много други участници. След обилна вечеря и сладка раздумка с приятели бързо заех хоризонтално положение. Дойде денят на голямото ходене - станахме след 5  часа, последва кратка подготовка за деня, задължителните снимки пред хижата и с пожелание за успешен финал тръгнахме в 6 часа. Всичко вървеше по график, в 8.30 часа бяхме над хижа "Тъжа", напълних вода от чешмата до заслон Маринка и в 11.20 часа преминах през връх Ботев. Това ми се случва за трети път през последните два - три месеца и затова продължих направо за заслон Ботев. Там престоях от 11.40 до 12.00 часа, обядвах и без излишно бавене тръгнах за следващата цел - Купена. В този участък крачех заедно с Костадин от Бургас, винаги е добре да имаш другар до себе си. На Купена бях в 14.40 часа. Направих доста дълга почивка и малко преди 15 часа продължих за Амбарица. На този връх бях час по-късно. В 16.30 часа след като си напълних вода закрачих към хижа Дерменка. Там вечерях от 18.30 часа до 19.00 часа. Денят привършваше и аз исках да  го използвам най- пълно. В 20.50 часа пресякох прохода Троян - Кърнаре и продължих към хижа "Козя стена". Към 21.30 часа извадих челника, а хижата достигнах в 23.00 часа. Отново последва кратка почивка с малко въглехидратна подкрепа и в 23.20 часа продължихме към крайната цел - хижа "Ехо". В този участък искам специално да благодаря на Огнедишащ и на Констадин, които водеха групата ни от 4 души. С тяхна морална подкрепа успях да стигна значително по-бързо до хижа "Ехо", отколкото ако бях останал сам да се движа по стръмните пътеки. В 01.15 часа се добрахме до хижата, достатъчно изтощени, но и доволни от постигната цел. Бяхме изключително радушно приети от хижарите, но аз имах само една мечта - креват, където да мога да опна изтощеното си тяло. Това скоро се случи. За мое съжаление сутринта вместо да спя до по-късно, в 7 часа вече бях буден. Слязох в столовата, хапнах с голямо удоволствие 4 мекици, вероятно можех да изям още толкова. Поговорих с другите участници, всеки се готвеше да се прибира по различен начин. Аз бях решил да продължа към хижа "Паскал" и Пирдоп. До 9 часа очаквах Огнедишащ да се събуди, като очаквах и той да се включи в ходенето. Той обаче блаженно си спеше, поради което реших да тръгна сам. В 12.00 часа бях на връх Вежен, с удолсвие преминах по Старопланинското конче и към 16.30 часа бях на водопой на чешмата под връх Тетевенска Баба до останалото от хижа "Планински извори". Км 20.00 часа преминах покрай това, което бе хижа "Паскал" и се наложи да продължа надолу към Пирдоп. Едва се влачех по земния път надолу към градчето. И ... случи ми се чудо. Ангел... с мотор. Спря ми човека, покани ме да седна на седалката зад него и за броени минути бях долу в горещината. Е, докато пресичахме потока на няколко пъти, си намокрих маратонките, но и това донесе само облекчение на краката ми, чиито ходила бяха нажежени до червено. Слязох в Пирдоп, намерих си хотел, сега и аз се изкъпах, изпитвайки удоволстие от всяка капка вода по тялото си. На другата сутрин ми престоеше повече от 10 часа връщане до Русе, но удовлетворението от предните дни не бе помрачено от този факт. В заключение мога да кажа, че съм изключително удовлетворен от успешното участие в Стара трекинг, както и от възможността да премина по места, по които не съм минавал от години. Надявам се, че това е само едно добро начало за това лято, а и за следващите години.