Моите Планини - пътеписи, маршрути, истории, разкази, новини, легенди, хижи, екипировка
Начало Пътеписи Легенди Новини Галерия Уеб камери Връзки Забележителности Песни
Поход в Западна Стара планина или как не успяхме за изминем прехода Ком - Емине
от 01.01.2007 до 01.01.2007
Добавен на: 01.07.2007

Идеята за поход Ком - Емине ми се въртеше в главата поне от 3-4 години преди това. Но поради една или друга причина не се наемах на подобно начинание. Все пак изисква много време, източната част на маршрута е малко странна за мен, пък и като цяло предпочитам други местенца. Но така или иначе, дойде време и за Ком - Емине.

Събрахме се трима човека:

1. Васил Арабаджиев;
2. Ирина Дакова;
3. Георги Маджаров (Гьоко), т.е. аз.

Няколко дни преди похода Васко се отказа. Има си уважителни причини човека. Останахме двама (лелееее, това описание почва да ми заприличва на "Десет малки негърчета" на А.Кристи). Датата беше ясна отдавна - на 22.07. вечерта трябваше да нощуваме на Ком и на другия ден тръгваме "на море". Ден по-рано пазаруване (специални благодарности на Ира за направените сухари и сварените яйца) и на 22-и следобяд тръгнахме към Берковица.

Тръгването си беше също малко интересно. Трябваше да хванем автобуса в 14ч, но служебни ангажименти ме задържаха. Остана 15.15. Аз в 15.13 излязох от таксито на автогарата. Ирина беше бясна.
Към 17 бяхме в Берковица. Там имахме среща с Альоша (също благодарности задето ни закара до хижа Ком). Пихме по "Х" бири ("Х" ако има хора от КАТ, иначе 1<Х<3) и после към новата хижа. Там се разделихме и ние тръгнахме към върха.

Първоначално аз си помислих, че никога не съм носил толкова тежка раница. Имах чувството, че краката ми потъват в земята. Беше ужасно. Но въпреки това за 1 час и 15 мин бяхме на върха. Подминахме го и си потърсихме място за нощуване. Опънахме палатката, хапнахме, навихме часовниците за 4.30 и по леглата, т.е. по чувалите.

На другия ден беше старта.

Ден първи

И така, часовникът звънна в 4.30. Много лошо, трябва да се става! Дори не се бях наспал. През нощта се изви такъв вятър, че аз почнах да пресмятам общите килограми на всичко, което е в палатката - дали ще ни отвее вятъра надолу в дерето! Е, не успя! Към 5.20 вече всичко беше готово и ние тръгнахме към връх Ком, откъдето трябваше да започнем походът към морето!
Това е снимка


от предната вечер на връх Ком. В 5.30 беше още тъмно за снимки

Та в 5.30 тръгнахме към нос Емине, по-скоро към Петрохан. И сега се усетих за грешка номер едно: нямахме подходящи сухи обувки! Голяма грешка! Идеята беше да тръгнем с по един чифт кецове и по един чифт сандали, за да не носим тежки обувки. Да, ама не предвидихме, че сутрин има роса. Е, тука пък беше в изобилие! Треви, хвойни ...... по едно време направо плувахме. А аз тръгнах на този преход с няколко малки рани на краката. Друга грешка (лична) от моя страна. Купих си сандали 1 ден по-рано и стана тя каквато стана.

Но ние си слизахме надолу, времето си вървеше, беше весело. Развидели се. Беше време да снимаме връх Ком, докато още бяхме близичко.



Към 8 и нещо се смъкнахме на хижа Петрохан, т.е. смъкнахме се на прохода и после се качихме до хижата. Маркировката не беше от най-добрата. На места, където беше почти излишна, присъстваше, а точно, където имаше завои и отбивки - маркировка няма! Е, така или иначе, нямаше време да се губим още в началото. Пък и гонехме разписание. На третия ден имахме среща с Васко по пътя, където трябваше да се включи. Като казах "разписание" се сетих, че в началото споменах за това, че бързаме, но не казах нищо за плана. Ето го:

План-график:

Първи ден: връх Ком – х. “Ком” (стара) – 2,00 ч; х. “Ком” (стара) – х. "Петрохан" – 3,00 ч; х. "Петрохан" – х. "Пробойница" – 4,45 ч; х. "Пробойница" – х. "Тръстена" – 6,00 ч; общо: 16,00 ч
Втори ден: х. "Тръстена" – х. "Лескова" – 6,00 ч; х. "Лескова" – х. "Мургаш" – 6,30 ч; х. "Мургаш" – проходът Витиня – 6,00 ч; общо: 18,30 ч
Трети ден: проходът Витиня – х. "Чавдар" – 4,00 ч; х. "Чавдар" – х. "Мургана" – 4,00 ч; х. "Мургана" – х."Свищиплаз" – 4,30 ч; х."Свищиплаз" – х. "Планински извори" – 4,00 ч; общо: 16,30 ч
Четвърти ден: х. "Планински извори" – вр. Вежен (2198 м) – 4,00 ч – х. "Ехо" – 3,00 ч; х. "Ехо" – х. "Козя стена" – 2,00 ч; х. "Козя стена" – х. "Дерменка" – 4,40 ч; х. "Дерменка" – х. "Добрила" – 3,00 ч. общо: 15,40 ч
Пети ден: х. "Добрила" – х. "Тъжа – 12,00 ч (през вр. Ботев (2376 м)); х. "Тъжа – х. "Мазалат" – 3,30 ч; х. "Мазалат" – х. "Узана" – 3,30 ч; общо: 19,00 ч
Шести ден: х. "Узана" – вр. Шипка (1326 м) с Паметника на свободата – х. "Бузлуджа" – 4,30 ч; х. "Бузлуджа" – тур. сп. на гара Кръстец – 5,30 ч; тур. сп. на гара Кръстец – х. “Грамадлива” – 3,30 ч; общо: 13,30 ч
Седми ден: х. “Грамадлива” – х. “Чумерна” – 10 ч; х. “Чумерна” – проходът Вратник – 6,45 ч; проходът Вратник – гр. Котел – 8,00 ч; общо: 24,00 ч (между шести и седми ден се нощува между х. “Грамадлива” и х. “Чумерна”, така че дадените часове не отговарят)
Осми ден: гр. Котел – Върбишкия проход – 8,00 ч; Върбишки проход – Ришки проход – 12,00 ч; общо: 20,00 ч
Девети ден: Ришки проход – х. “Луда Камчия” – 8,00 ч; х. “Луда Камчия” – тур. сп. в с. Козичино – 10,00 ч; общо: 18,00 ч
Десети ден: тур. сп. в с. Козичино – нос Емине – 10,00 ч! общо: 10,00 ч

Като имаше опция за съкращаване на 9 дни!

На хижа Петрохан закусихме, наляхме си вода и тръгнахме към Пробойница. Време за губене нямаше. Когато почнахме да изкачваме, аз усетих другата голяма грешка - раницата беше непосилно тежка. Ирина бървеше напред и налагаше темпото. На мен ми се струваше малко бързичко, но мислено се радвах, понеже ако аз вървях напред, нямаше да мога да ходя толкова бързо, а така не изоставах и всичко беше ок!

Полека-лека качихме се на билото. Боровинки! Много боровинки! Спрях за почивка, но отреща чух "ако навсякъде спираме така за боровинки, доникъде няма да стигнем"! Е, разминахме се само с една шепа плодчета! А бяха толкова много .....

Стигнахме в района на Тодорини кукли.  Беше красиво.



По едно време започна стремглаво слизане надолу.

Много слизане. Тъкмо си мислех, че вече сме долу, и хоп - още слизане! Коленете ми обаче не почувстваха нищо. Просто си вървяхме надолу, аз свиквах с тежката раница, Ира не се оплакваше от нищо и летеше пред мен. А да знаехме само какво ни чака .....

Точно по обяд бяхме на хижа Пробойница.



20-минутна почивка и напред към Лакатник! А над нас вече трещеше. Синоптиците този път познаха, че времето ще е ужасно. Ние си вървяхме по пътя надолу, времето при нас беше приятно, но на билото се изсипа Адът! На едно място се засуетяхме малко около маркировката. Това беше добре дошло за мен - за няколко минути свалих раницата от гърба. Вече се усещаше, че е ужасно тежка.

В село Губислав направихме кратка почивка по мое искане, но като видяхме, че облаците ни застигат, тръгнахме бързо към любимото място на Ирина - Лакатнишкте скали! Да, ама те все още си бяха далече, гарата - още повече! А дъждът ни застигна. Наложи се около час да вървим в дъжд. Настроението ми се скапа. Просто исках някъде да седна, да оставя раницата, да си почина, да бъда сух

И ето, показаха се скалите! Ура!


"Ира, къде е гарата?", "Още малко има, потърпи!". Какво търпение, аз едвам дишах.
Накрая стигнахме гара Лакатник. Минахме по моста на Искър ..... сега като се замисля - беше красиво там. Реката бурна .... абе добре си беше. Но аз нямах част от тялото, която да не ме болеше. Особено раменете!
Почивахме повече от час. На никой не му се ядеше. Хапнахме само по нещо сладко и по някое време тръгнахме към селото.


Не очаквах да е толкова далече. Беше ужасно. По едно време аз се проснах на земята. Наистина този товар беше непосилен за мен. Реших си:"Трябва тази вечер и утре сутрин да изядем колкото си може повече храна, това не мога да го нося!" По едно време се видя селото. Ние бяхме набрали височина, а следваше слизане. После - сериозно качване! Дали щях да издържа??? Ира вече настояваше да прехвърлим нещо в нейната раница - била по-лека. Да, ама аз си знаех, че най-късно до следобяд на следващия ден, вече раницата нямаше да е проблем. А пък и не исках да я поставям в моето положение. Не знаех дали ще издържи. А и съм кавалер, нали?
Стисках зъби, псувах наум и на глас, мразех целия свят, но вървях горе-долу. По едно време почнаха да ми се появяват черни кръгове пред очите. Усещах вече глад. Но пък от умора не можех да хапна нищо. Е, с една филийка пооправих нещата. И преди 20 ч бяхме на Тръстена (или Тръстеная, както там я наричаха хората).
Намерихме маркировката за Лескова и тръгнахме нататък. Заредихме се с вода, естествено. След час, час и нещо, решихме, че е време да търсим място за бивак! Опънахме палатката, хапнахме бяхме готови за сън. Поразгледах си аз краката - ужас! Просто не ми се говореше. Ира твърдеше, че е добре. Преди да се покрием в палатката, щракнах изгледа



от вратата на платката.
Тази нощ спах като заклан.

Втория ден ...

... започна така: ставане в 4.30! Обаче доста се позабавихме преди тръгването. Оглед на пораженията по крака, рамене и т.н. Аз поне се чувствах отпочинал. Пък и проблема не беше в умората.
Краката ми изглеждаха ужасно. Направо не ми се говори. Просто комбинацията от тежка раница, 15-16 часа бързо ходене и мокри и неудобни обувки оказаха сериозни последствия
И така, след един час тръгнахме. Беше почти светло, но понеже вървяхме в гора, не бяхме убедени дали слънцето е изгряло.
Но ..... видяхме изгрева
!



Беше красиво. И приятно. Въпреки болката. Аз общо взето, пищях на всяка крачка. Никога не съм очаквал подобно нещо от себе си.
Ира беше добре (или поне така твърдеше). Водеше "колоната", но въпреки всичко, аз си мислех, че не е кой-знае колко по-добре от мен. Вярно, че е с по-лека раница, но и тя измина същия път, и нейните крака бяха мокри (вероятно и подбити).
А пътят не беше никак лош. Дори предлагаше красиви гледки!



 По-късно си говорехме, че ако бяхме в нормално състояние, трябваше да тичаме. Явно и двамата чувствахме, че въпреки усилията, темпото не беше на висота. Малко преди това дърво


спряхме за закуска. Не трябваше да допускаме грешката от вчера да оставяме яденето за по-късно. Все пак трябваше да черпим сили от някъде.
По-късно Ира предложи почивка. Това беше в района на Лескова, на един връх, името на който не си спомням. Беше тихо, спокойно и слънчево. Сменихме мокрите кецове със сандалите. Страхотно е да почувстваш краката си сухи! По едно време се появиха едни мототуристи. Пичовете си обикаляли по планините всеки уикенд, само че с мотори. Доста си побъбрихме с тях. Но ..... трябваше да вървим все пак.
Но след като станахме нещо беше станало с кляното на Ира. изобщо не можеше да си свива крака. Помислих си: "Явно не била чак толкова добре, колкото твърдеше!" Едва-едва продължихме надолу. И изведнъж - табелка "х.Мургаш"! Какво стана с Лескова? Моторджиите ни обясниха, че тя е останала в дерето вдясно. Както и да е - тръгваме към Мургаш. Но пък сега се появи още един проблем - няма вода! Нищо. И двамата не пием много вода, тъй че ще изкараме все някак си 5-6 часа. Да, ама с нашето темпо тези 5-6 часа се оказаха "малко" повече. А Ира вече ходеше с помощни средства.


 Дори и "осакатена" - весела! Това оказа положително влияние върху настроението на "групата"!
След като прехвърлихме 2-3 баира пред нас се появи една поляна. И започна да вали. Веднага ни се стори по-разумно да спрем в гората, пък ще ходим вечерта. Опънахме палатката моментално - следобедна дрямка. По някое време (около 19.30ч) тръгнахме отново.
Вечерта ни свари в гората. Вървяхме си спокойно и сигурно, маркировката си личеше чудесно, докато не излязохме на една нова огромна поляна. Там едно стадо коне малко ни пообъркаха и изгубихме маркировката. А да обикаляме цялата поляна, за да търсим пътеката - нямаше смисъл. Така и така този и следващия ден щяхме да ходим наранени и бавно, нека да почиваме! Дано да се възстановим, пък в края на маршрута ще се натоварим допълнително!
Разположихме "бивака" до един храст и с надеждата, че няма да мине някой кон през палатката, заспахме.

Всъщност аз не заспах. Този ден беше един вид почивен от гледна точка на изминатото разстояние. Но пък като натоварване си беше тежко. И то заради проблемите. За миг си помислих, че съм подценил прехода. Как може още на първия ден да се появят толкова проблеми? Ужас! А на другия ден ни чакаше безводен район. Ние бяхме с по-малко от литър вода. Какъв литър - литър имаше на обедната почивка. Тайничко се надявах да има все пак някъде по пътя едно малко поточенце, което не е отбелязано на картата. И в този ред на мисли, съм се унесъл и заспал.

Мургаш!

Предната вечер решихме, че така и така сме изгубили пътеката, няма смисъл да ставаме по тъмно. Пътеката ще я търсим когато съмне.
Не ни стъпка кон, всичко беше о'к, станахме в 5 часа и към 5.40-5.50 вече тръгнахме. А пътеката (маркировката) беше на 10 метра от палатката. Ама вечерта там инаше струпване на коне и нямаше как да я открием.
По пътечката, по пътечката ..... и така, докато видяхме нещо много интересно. Някой си беше заковал маратонките за едно дърво с надпис "КЕ". Много весело! За съжаление забравихме да снимаме.
А водата намаляваше постоянно. Въпреки, че само си мокрихме устните. А поточета нямаше. Гадно. Изведнъж пред нас блесна връх Мургаш.


 


 Лелееее, как ще стигнем дотам без вода???
Почивка на крак, една-две снимки:

Ира

и аз:


По пътя имаше полянки

и по-големи ливади .

 А вода нямаше.


Добре, че нямаше слизания - Ирина изобщо не можеше да върви надолу. Направо ми се плачеше като я гледах как се набира с импровизираните патерици! Аз пък вече "убедих" раните, че няма да е на тяхното и че ще стъпвам върху тях. Пак болеше, но като свикнеш с болката не ти прави такова впечатление. Няма как - Емине ни чака! Както и Васко, който трябваше да се включи на Вежен, а телефонът не беше включен. Дали пък вече не е тръгнал?

Гадаех си аз наум и изведнъж: о, боже - вода! В едно дере чувах нещо като шумолене на вода. Поослушахме се, поослушахме се и май наистина това беше вода. Взех бутилката и се спуснах надолу. Наистина беше вода! Ура! Бяхме много доволни. Дори изядохме един шоколад
.


А през цялото време си мислехме, че първо ще качим върха и после ще минем през хижата. Така беше според картата. Е, изведнъж бяхме пред хижата. Всъщност бяхме пред един строеж. Строежът на новата хижа Мургаш!

Обедна почивка. Хапнахме добре. Аз малко насила, само и само да олекотя раницата. И ... тръгнахме по пътя.
Качването на връх Мургаш си беше живо мъчение за Ира. Със здрав ляв крак и с два кола в ръцете. Много се радвам, че духаше и не беше чак толкова топло.
Накрая изкачихме връх Мургаш!

 Без да почиваме, ние тръгнахме надолу. Слязохме в гората и все по маркировката надолу и надолу. Бавно, но славно. С надеждата, че утре ще е различно. За миг си помислих, че трябва да прекратим похода.
И така стигнахме до една беседка. Почивка, вечеря и отново надолу. Все не стигахме прословутия проход Витиня. По едно време се обадихме на Васко. Той си е в Пловдив и няма тръгва към Вежен. Няма да има възможност и за ден да се включи в маршрута. Лошо, много лошо! На Ботев пък трябваше да ни чака един приятел на Ирина. И той няма да може да е там. Е, поне не бяхме вързали хората да ни чакат. Това донесе известно успокоение.
Малко по-късно срещнахме един горски, който с пушка в ръка обикаляше наоколо. Обясни ни, че вълци се навъртали наоколо. Викам си наум: "аз предния месец мечка срещнах, та от вълк ли да се плаша" и продължихме по пътя. Харесахме си едно местенце точно над прохода и решихме, че ще спим там.
А през нощта едно "гадно" животинче реши да провери какво имаме в чантата с боклука пред палатката. Повече няма да държим боклука завързан за палатката. Запомнете този извод - важно е!

Четвърти ден

Този ден трябваше да не си даваме много зор. Така решихме предната вечер. Ставане - когато станем и ходим - докъдето стигнем. Без план, без цел, само с посока - изток! Какво ли щеше да стане?
Предната нощ почти не мигнах. Дори ми мина през главата да прекратим прехода. Просто не можеше да продължаваме така. Ирина едва ли не на ръце изкачи Мургаш. А имаме още толкова много път! На всичкото отгоре тя се гласеше за алпиниада на 1.08., т.е. дотогава трябва да е наред с краката! Аз като цяло вече се чувствах добре, раницата беше по-лека, а и раните не боляха толкова. Може би са боляли, но явно аз бях свикнал с болката - не ми правеше впечатление. И така, събуждане към 9-9.30, тръгване чак в 11.30. Малко странно ми се стори, но по-добре късно, отколкото никога.
Попитахме за подробности по пътя на туристическата спалня, човека най-подробно ни обясни как да стигнем до х.Чавдар и ние тръгнахме.

Много се смяхме на тази табелка.

 

Знаехме, че като се отбием от пътя, трябва да се движим само по оградата, докато не видим прохода Арабаконак. "Само по оградата, не я изпускайте!"- каза човека от спалнята. Не беше много трудно да следваме оградата. Малко бяха вариантите за пътеки през гората, но все пак ги имаше.
В гората направихме един скоростен обяд, заради нахалните комари, които нямаха милост и нападнаха "инвалидната" група от двама гладни туристи. Както и да е, обяда свърши, ние продължихме и по някое време бяхме на прохода . Кратка почивка, после покрай паметника и атака нагоре.

Връх Звездец беше отляво. Според картата, пътеката минава почти през самия връх. Но с оглед мащаба беше ясно, че няма да е толкова близо до върха. А ние вървяхме по един от най-безводните горски склонове , които съм виждал! Маркировката се криеше между малките дървета и доста трябваше да внимаваме.
По едно време излязохме на път, който тръгна в посока, обратна на Звездец. Справка с картата и компаса - май така трябва да е. После видяхме и маркировката. Но ... водата привършваше. А жегата беше ужасна. Общо взето поддържахме прилично темпо, въпреки проблемите. Изведнъж, точно пред нас, на голо и пусто място - вода! Почивка, зареждане и напред към Чавдар! Тук пътеката се отклони от пътя и тръгна през една къщичка пак нагоре. Като влязохме в гората вече имаше тук-там и малки поточета. Поне проблема с водата е решен. Но с маркировката не е. На едно място тя изчезна. Пак проверка с компаса и направо през дърветата. И маркировката пак се появи. Стигнахме до едно биваче-огнище, явно на дърварите, които се чуваха долу в дерето. Идеята на Ира беше да нощуваме тука. Имаме си поточе, имаме се дърва, огнище ... Но не знаехме къде е хижата, къде сме ние. Помолих да вървим. Пак излязохме на един път и по него - до хижа Чавдар. Малко встрани от хижата направихме бивака. Пак имаше вода, имаше и място за огън. Ира прие идеята ми за утрешния ден да е изцяло почивен. Просто нямаше смисъл да ходим. Според някои данни, Витиня - Чавдар беше 4-4.30 часа. А ние вървяхме цял ден. По-късно разбрах, че въпреки дадените часове, разстоянието е по-дълго и се взема за повече време. Но все пак не можехме да поддържаме темпо. Нека починем един ден.
Вечерта пак разбор, разглеждане на раните, болежките ....


Пети ден - почивен!

Денят беше определен за почивен. Цял ден излежаване с надеждата утрешния ден да донесе по-малко болки в краката. Няма какво толкова да се каже за този ден. Аз обиколих района в търсене на диви ягоди и боровинки. После пак излежаване, слънчеви бани. Мързелива работа. Дано на другия ден всичко е ок.
Вечерта навихме часовниците за 5.00 - половин час отсрочка. Не трябва да се натоварваме много, Ирина още страда от коляното си. Аз вече бях почти готов за нови подвизи. Само да не се пренатоваря, защото всичко ще почне отначало.

Ден шести - непредвидения край!

Сутринта Ира стана първа. След малко разтъпкване се върна в палатката не много доволна. Не се чувстваше добре. Още малко почивка, няма смисъл да тръгваме рано. По някое време закусихме. Ира предложи ако не се почувства добре да стигнем "докъдето стигнем" и да хванем влак за морето. Приех. Просто нямаше начин. Аз си мислех да предложа същото, но се колебаех, защото мислех, че отсреща ще получа отказ. Е, явно болката е била голяма! А "докъдето стигнем" означаваше само едно - прохода Кашана и надолу до Златица. Тръгнахме.
Ира наистина не ходеше добре. От време на време казваше, че болката я отпуска и може да си свива крака, но това "от време на време" на мен не ми се нравеше. По едно време ми мина през ума идеята да стигнем до Добрила или Ботев и оттам да слизаме, но като се обърнех към Ирина, идеята ми се струваше неуместна. Трябваше да слизаме.
Както си умувах излязохме срещу връх Баба.

Когато излязохме на билото

се появиха облаци.

Дали щяхме да избегнем лошото време? Или Балкана на изпроводяк щеше да ни изкъпе? Имахме късмет. Облаците изчезнаха толкова бързо, колкото се и бяха появили. Доволни продължихме напред. А отреща - коне . Много коне.

Ира реши да се сприятели с тях. Ето доказателството.

 Даже подкупи със сухари един от тях .

Ние вече бяхме на билото. Просто миришеше на било. Беше красиво! А облаците май пак се появиха. Но въпреки всичко ни беше гот!

Ето един странен камък:

 

А както си вървяхме по маркировката, пропуснахме хижа Мургана. Не я изпуснахме, пропуснахме я. На едно място имаше разклонение и ние продължихме не за Мургана, а за Кашана. Все пак целта ни е прохода.
Не можехме да откъснем поглед от високото . Изобщо не ни се слизаше.

По едно време ми мина през ума, че може да продължа сам. Преди ден-два Ира спомена, че ако не се оправи, ще слезе от планината. Т.е. ще продължа сам. На мен ми беше ясно, че няма да я оставя сама да слиза, но като видях отсреща "основната" част от планината, помислих, че мога да довърша похода. До вечерта стигам Планински извори, после продълйавам нататък. Краката ми са добре, раменете - също. Раницата е олекнала, тъй че няма проблеми.
Но в следващия момент си казах: "Заедно тръгнахме, заедно слизаме! Това е. Всичко останало са глупости!" Така и стана.
На прохода направихме почивка. Хапнахме. Нямаше закъде да бързаме. Влакът беше късно, ние нямахе идея какво ще правим толкова време в Златица. Така че бавно, но славно продължихме по пътя надолу!
По едно врем обаче отпред измежду дърветата се видя Златица. Т.е. видя се, че е много далече. Ще стопираме. Моите няколко опита се увенчаха с неуспех

.
След това аз се поскрих малко и още първия опит на Ира беше успешен! Е така е, няма как! Трябва да се признае преимуществото на жените при стопирането.

Така приключи нашия опит да стигнем до нос Емине. Твърде рано .... Направихме си изводи от това, анализирахме грешките. Дано при следващия опит (ако има такъв) не допускаме същите грешки.

В заключение искам да благодаря на Ирина за силите и волята, които прояви през цялото това време. Малко хора биха стискали зъби толкова много време. Това е.

прочетен: 18813
оценка:
Copyright © 2006-2009. Правата върху материалите и снимките принадлежат на техните автори!
Забранено е използването на материали и снимки от сайта без съгласието на техните автори!

ClimbingGuideBG.com      Хотели в БГ      Сватбени аксесоари Строителство