Увеличаване / намаляване на шрифта

Вече е традиция тримата (аз, Кирил и Калчо) да правим лятно ходене по Стара планина с идея за няколко години да покрием маршрута Ком-Емине. Тази година планът беше Ком-Мургаш, но се отказахме, защото хижите Пробойница и Мургаш не работят и стана сложно да се организират нощувките. Проучването в Интернет показа, че от х.Чавдар на запад всички хижи (с изключение на Планински извори) приемат туристи.
1-ви ден: гара Буново - х. Чавдар - х. Мургана
Пристигаме на гара Буново (1) с влак от София, и то какъв влак! Чисто нова немска мотриса с климтик, и развиваща скорост до 110 км в час между гарите! Дотук отлично, времето ясно, слънчево, върховете на Стара планина ни зоват! Тръгваме по пътя към селото, като вървим по най-десните улици по посока София. След стръмно слизане вдясно пред нас се извисява висок стар мост (2), по който минава железопътната линия. Минаваме под моста и оттук все по пътя стигаме до хижа Чавдар (4). На няколко места пътеки пресичат серпантините на пътя, а накрая е и традиционната стръмна пътека, която спира дъха на туриста точно преди да достигне хижата. Обядвахме, почивка и възстановяване на водния баланс на организма със студена вода от чешмата пред хижата. Пътеката за хижа Мургана тръгва право нагоре през гората, но скоро се слива с пътя, по който вървяхме от Буново. Отначало пътят е хубав коларски (черен) път, който катери нагоре по склона, а после се превръща в широка 4-6 метрова ивица, брутално прокопана от багери през поляните и хвойните. Забелязахме и няколко наскоро издигнати 20-30 метрови мачти на по-високите места. По-късно разбрахме, че "геолозите" прокопали пътя и инсталирали мачтите, за да измерват силата на вятъра - било предвидено да се монтират много вятърни генератори на електричество и сега избирали точното им местоположение. Неприятно се върви по този път, гледката е грозна, а трябваше да "маршируваме" по него почти 3 часа. Свършихме водата, на х. Чавдар си бяхме налели само по 1/2 литър. Видяхме и една змия на пътя, не много голяма, но очевидно отровна, стори ми се усойница. Отляво често се откриват гледки към открития рудник на Елаците, също една голяма рана в планината. Маркировка няма, а и не е нужна. На един завой обаче забелязахме маркировъчен стълб с табелка "Мургана", сочеща встрани от пътя, надолу (6). Огледахме наоколо, но не забелязахме никаква пътека в тази посока и затова решихме, че това е зимната маркировка за хижата. Продължихме по пътя и след два завоя видяхме друга табелка "х. Мургана", сочеща вече в правилната според GPS-а посока (7). Аз тръгнах доста бързо напред, за да достигна сянката на гората и спрях при първите дървета. След мен Калчо и Кирил идват и викат: не видя ли змията? За малко съм щял да я настъпя, а и след мен Кирил стъпил на сантиметри от навитата на спирала змия. Според Кирил била пепелянка. До хижата други интересни събития нямаше с изключение на хубави малини, от които спряхме да похапнем.
GPS:

		час	н.в.	координати
(1)	гара Буново	10:05	760	N42 42.966 E23 56.277
(2)	пътят под моста на железопътната линия	10:25	755	N42 43.186 E23 55.833
(3)	чешма с беседка	10:45	787	N42 43.883 E23 55.798
(4)	хижа Чавдар	12:50-13:55	1232	N42 45.157 E23 56.314
(5)	къщичка с вятърен генератор	16:05-16.25	1767	N42 45.157 E23 56.314
(6)	първо отклонене за х.Мургана (приблизително)	17:30	1615	N42 43.933 E24 02.800
(7)	второ отклонене за х.Мургана	17:50	1525	N42 44.199 E24 03.326
(8)	хижа Мургана	18:20	1400	N42 43.700 E24 03.100

За хижа Мургана: Приятна хижа, чисто, има ток, банята е на етажа, няма храна за случайни туристи, има туристическа кухня, чай, нямаше бира. Хижарите са приятни хора.
2-ри ден: х. Мургана - х.Кашана - х.Свищиплаз
Ставаме около 8 часа, докато тръгнем, стана 9. До хижа Кашана (2) на Златишкия проход води автомобилен път през хубава гора. Хижата е бивша сграда на миньори, грозна и неуютна. Нямаше бира и безалкохолни на лавката, май се предлагаха само вафли. Помолихме хижарката да ни опече на котлон с малко сол една доста едра гъба-сърнела, която бяхме намерили по пътя и тя благосклонно се съгласи. След кратка почивка и запасяване с вода тръгнахме нагоре. Вървяхме по пътя, отляво се виждаше Златишкия проход и открития рудник на Елаците.След края на горския пояс продължихме по пътя, който с голям завой заизкачва билото на планината. Бавно набирахме височина, докато подсякохме връх Свищиплаз от север и излязохме на превала към връх Занога (3). Следвайки указателната табела за хижа Свищиплаз (4), напуснахме билната маркировка и започнахме спускане към хижата покрай изоставени руднични галерии. Още от превала видяхме хижата, която се оказа доста по-далече от началната ни оценка. След влизане в гората се пресичат няколко дерета и още повече поточета и ручеи. Удобно място за почивка е реката преди хижата (5). 
GPS:

		час	н.в.	координати
(1)	хижа Мургана	09:00	1400	N42 43.700 E24 03.100
(2)	хижа Кашана	10:10-10:50	1350	N42 45.090 E24 04.634
(3)	седлото между в.Свищиплаз и в.Занога	14:05	1806	N42 46.245 E24 07.139
(4)	разклона за х.Свищиплаз	14:10	1738	N42 46.239 E24 07.152
(5)	реката	15:05-15:20	1475	N42 46.136 E24 08.341
(6)	хижа Свищиплаз	15:30	1500	N42 45.973 E24 08.766

За хижа Свищиплаз: Голяма хижа, хижарите бяха от няколко месеца, сравнително чисто, приготвят храна за случайни туристи в зависимост с какви продукти разполагат в момента, няма ток и баня, има чай и бира. Хижарите са приятни хора.
3-ти ден: х. Свищиплаз - м. Конски кладенец - х. Момина поляна
Ставаме рано и тръгваме "да гоним Михаля". Не е шега - първият връх, който трябваше да подсечем, се нарича Михаля!  Хижарите ни посочиха пътека право нагоре през гората и ние поехме по нея. Скоро обаче пътеката изчезна, гората свърши и трябваше да се катерим през високи треви и хвойни в посока "нагоре". Никъде наоколо не се виждаше пътека. След уморително турболентно движение, огласяно от нашето трио: "откъде да мина?", "тук май има пътека!", "как мина оттук?", "пътеката изчезна" и много нецензурни изрази, най-после се добрахме до добре очертаваща се пътека, вървяща почти хоризонтално по склона. Маркировка, разбира се, нямаше, нито лентова, нито наоколо се виждаше маркировъчен стълб. По някое време стигнахме до разрушен каптаж (2), откъдето очевидно трябваше да завием вляво и нагоре. След малко вървене напосоки през поляната, пред нас се очерта коларски път, по който поне тази година не беше минавал нито човек, нито животно, но който определено водеше до билото. Скоро видяхме и билната стълбова маркировка. На билото (3) ни посрещна ураганен вятър. Аз и Калчо трябваше с една ръка да държим шапките си, защото ако ги одухаше от главите ни, никакъв шанс нямахме да ги настигнем надолу по стръмните склонове. Така до седлото преди връх Косица (5), където решихме да подсечем върха отдясно и след това да търсим някаква маркировка. Пътека имаше, подсякохме върха и се оказахме на един рид, откъдето се виждаше бяла сграда в далечината, за която най-напред предположихме, че е хижата. Тя обаче беше през едно голямо дере и не беше ясно как може да се стигне до нея. Тръгнахме надолу по рида до едно мокро място с малък каптаж (чешма не видяхме), според GPS-а хижата се намираше вдясно и нагоре и затова тръгнахме вдясно по поляната. Явно бялата сграда, която видяхме по-рано не беше хижата. В началото на гората започваше път и на едно дърво имаше указателна табелка, сочеща посоката от която идвахме, с надпис "х.Паскал" (6). Тръгнахме по пътя, който стръмно спускаше и по който пороя беше издълбал огромни "каньони". Бързо губехме височина и това започна да ни притеснява - хижата беше на 1645 метра н.в., а ние вече бяхме на 1200 и още слизахме! Най-после достигнахме реката (7), която се чуваше още от началото на пътя. Обядвяхме, почивахме, след това още малко спускане и излязохме на кръстопът с голям "горски билборд" - не знам името на тези големи табели, които слагат тук-там с карти на защитени области и друга малко полезна за пешеходния турист информация. Така излязохме на по-главен път с трошено-каменна настилка, който беше и пътят за хижа Момина поляна (8).Чакаше ни повече от 2 часа ходене нагоре в жегата. Хубавото беше, че пътят върви през гора и през повечето време бяхме на сянка. Малко преди хижата видяхме табела "х.Комитски валог" (9). На Момина поляна нямаше нищо за ядене и пиене освен чай (безплатен!). Вечерта ходихме до Комитски валог, където пихме бира.
GPS:

		час	н.в.	координати
(1)	хижа Свищиплаз	8.00	1500	N42 45.973 E24 08.766
(2)	каптажа	9:00-9:10	1580	N42 45.854 E24 09.748
(3)	на билото	9:37	1784	N42 46.065 E24 10.181
(4)	най-високата точка	10:10	1838	N42 45.961 E24 10.849
(5)	разклона преди в.Косица	10:20-10:30	1765	N42 46.790 E24 11.207
(6)	надолу по пътя	11:45	1594	N42 46.379 E24 11.868
(7)	реката	12:30-13:10	1150	N42 46.921 E24 12.104
(8)	пътят за х. Момина поляна	13:35	1140	N42 46.970 E24 12.163
(9)	хижа Комитски валог	16:20	1620	N42 47.047 E24 13.928
(10)	хижа Момина поляна	16:25	1645	N42 46.936 E24 13.978

За хижа Момина поляна: Традиционна хижа, стопанисвана от хижари с 21 годишен стаж в "класически стил" - чаят е на печката, идеално поддържаната туристическа кухня е на разположение на туристите, има ток и баня, няма бира и не се предлага храна.
4-ти ден: х. Момина поляна - Антонски превал - х. Бенковски
Леко и приятно начало на пътя за х.Бенковски през стара борова гора с много изсъхнали и нападали дървета. Неусетно се излиза над горския пояс и се поема по почти хоризонтална пътека, следваща гънките на местността. Откриха се страхотни гледки към околните дерета и северната част на планината. Характерно място е чешмата с трите чучура (2), направена от лекар-невролог от Плевен. За съжаление камъкът с чучурите е наклонен надолу почти под 45 градуса, вероятно от лавина през зимата. С излизането на билото се вижда хижа Планински извори (3) - масивна каменна сграда, която е запусната и изоставена от няколко години. Не отидохме до самата хижа, за да не си разваляме настроението от неприятната гледка. Около хижата видяхме голямо стадо коне, което един човек подгони в нашата посока. Тръгнахме след стадото, конете стигнаха до очевидно голяма чешма, пиха вода и се разпръснаха наоколо. Отидохме и ние до чешмата, където беше и пастира. Били около 200 коня, с различни собственици, главно за разплод - през лятото пасат наоколо, есента ги продават по пазарите. Чешмата (4) беше във вид на висок цилиндър, с 5 чучура, от които бликаше огромно количество бистра планинска вода. Нататък се минава почти през върх Тетевенска баба. На седлото след върха решихме, че това е Антонски превал (6) и трябва да слизаме вдясно по склона. Маркировка не видяхме, но тръгнахме, въпреки, че аз миналата година бях минал маршрута с.Антон - х.Бенковски и си спомнях, че на това място имаше добра лентова маркировка. Подсякохме някакво връхче по едва очертани пътеки (може би от боровинкари) и видяхме овчарниците, сградата на бившия "Дом на овчаря" и хижата, за съжаление на другия рид. Не беше фатално (спомени от миналия ден), защото се намирахме високо и можеше до преминем дерето в горната му част. Скоро видяхме и добре очертаващата се пътека с маркировката (7).
GPS:

		час	н.в.	координати
(1)	хижа. Момина поляна	8:30	1645	N42 46.936 E24 13.978
(2)	трите чучура	9:45-10:05	1870	N42 46.718 E24 15.450
(3)	хижа Планински извори
(4)	четири чучура	10:40-10:50	1925	N42 46.310 E24 16.231
(5)	най-високата точка	11:38	2067	N42 46.305 E24 17.190
(6)	превала	12:15-12:30	1850	N42 46.038 E24 18.223
(7)	пътеката за хижа Бенковски	13:10	1832	N42 45.986 E24 18673
(8)	овчарниците	14:10	1565	N42 46.558 E24 20.219
(9)	реката	14:20-14:30	1477	N42 46.456 E24 20.527
(10)	разклонът за хижа Вежен	14:50	1559	N42 46.633 E24 20.695
(11)	х. Бенковски	15:10	1548	N42 46.924 E24 20.704

За хижа Бенковски: Хубава хижа с много добри и приятни хижари - Олга и Васил. Има ток от воден генератор, баня на дърва, бира, туристическа кухня, Олга приготвя вкусна храна и за "неорганизираните" туристи, чаят е отличен и безплатен, Васил може да ви почерпи с хубава и силна домашна ракия.
5-ти ден: х. Бенковски - м. Въртопа - гара Копривщица
След много чудене откъде да слезем - през Антонския превал (до превала пътеката не беше много приятна и бяхме я минали предишния ден), по пътя през Суватски дол или по пътеката до село Рибарица, или през местността Въртопа до гара Копривщица. Решението бе в полза на последния вариант, като предварително знаехме, че няма маркировка. Хижарят ни убеди, че лесно ще намерим пътя: до билото по реката, оттам се виждала колиба, а след колибата имало много коларски пътища до подбалканското шосе. Тръгнахме по маркировката за хижа Момина поляна (откъдето бяхме дошли предишния ден). Вместо да напуснем шосето по маркировката, продължихме по него нагоре срещу течението на реката (2). След микроязовира следвахме реката по левия бряг. Намирахме и губехме "кози пътечки", по които са минавали главно животни - крави и коне. На някои места брегът беше доста стръмен, на други имаше неприятни мочурища и трудно се минаваше. За около два и половина часа се изкачихме на билото (3). Оттук се отвори прекрасна гледка към подбалканското поле. Ориентирайки се по карта и GPS, видяхме пътя от разклона на подбалканското шосе за гара Копривщица. Там и трябваше да отидем, не се виждаше далече, само дето трябваше да слезем от 1875 метра на 833 метра (надморска височина). Пътеки и пътища не се виждаха, колибата също. Тръгнахме направо надолу по склона с надежда да намерим някаква пътека. Нищо не намерихме, дори и следа от най-тънката "козя пътечка". Слизането беше уморително, трябваше да пресечем няколко дълбоки дерета, заобикаляхме скали и борова гора, минахме през мочурище и през високи папрати, шипки, малини, къпини и коприва. Не правете като нас! Имахме чувство, че от години в тази местност (Въртопа) не е стъпвал ни човешки ни животински крак! Е, стигнахме подбалканското шосе, точно на "дупката", откъдето се провира пътят за Копривщица (4). Кратка почивка и поехме по асфалта. Жега, слънце, минават коли, а на мен ми е леко, върви ми се с широка крачка, че и чопля семки! Толкова се бяхме изтощили от трудното слизане, където на всяка крачка мислиш точно къде да стъпиш, за да не се подхлъзнеш, да не се одереш, да не се намокриш, да прецениш може ли след това да направиш следваща крачка и т.н. Сега вървиш и за нищо не мислиш! Със скорост над 5 километра в час пристигаме на гарата, готови да изпием по една студена бира! Уви, действителността се оказа от лоша по-лоша. Чешмата на гарата пресъхнала, няма и следа ни от кръчма, ни от кафене. Един човек се мерна пред гарата, аз го попитах откъде да си налеем вода за пиене, той вика - чакай малко... Влезе някъде и след малко носи едно шише литър и половина с минерална вода - от Клисура.  Това пием и ние, вика, нема да ми го плащаш. И така се сдобихме с по половин литър минерална вода до 16:45, когато тръгваше влака за София. Надявахме се на новата немска мотриса с климатика, но не, отсреща на трети коловоз стоеше стара очукана и ръждива електричка, която щеше да ни довози до София.
GPS:

		час	н.в.	координати
(1)	хижа Бенковски	8.05	1555	N42 46.933 E24 20.701
(2)	край на маркировката	8:35	1517	N42 46.483 E24 20.600
(3)	билото	10:30-10:50	1875	N42 45.002 E24 20.096
(4)	подбалканското шосе	13:15-13:30	990	N42 43.527 E24 20.321
(5)	гара Копривщица	14:20	833	N42 42.049 E24 20.324

Всички GPS маршрути могат да се вземат от тук.