От сега бързам да кажа, че който се надява да се потопи в разказ за девствени, едва познали човешки крак пусти и безлюдни плажове ще бъде разочарован. Това време вече безвъзвратно си е отишло. Цивилизацията си е пробила трайно път и в най-далечните кътчета по морето и връщане назад няма. Все пак мисля, че ще бъде интересно за всеки, който още не е стъпвал по тези места да прочете идващите редове.
Синеморец посреща нетърпеливия курортист след доста тесен и зле поддържан път от Царево насам. Главната улица на селото е единствената асфалтирана, отстъпвайки място в средата си на малко паркче с оскъдни дръвчета. Всички къщи стоят сякаш нахвърляни тук-там, като това отначало дразни, но после завладява с някакво особено очарование.Триетажни нови хотели с малки басейни се редуват със схлупени къщета, които се мъчат да отстояват спокойствието и тишината отпреди двадесетина години.Тази битка обаче е вече загубена. Тук може да се видят изоставени и буренясали дворове, някои с големи цветни табелки за идващото през есента строителство. Синеморец все още мами дори само с името си. Назъбени и неизмазани калкани, причудливи триъгълни фасади, няколко къщи в созополски стил с дървена външна обшивка, цветно разнообразие, това се вижда навсякъде. Мирис на печени чушки, узрели смокини и домашни манджи се разнася от морския бриз, който се вихри свободно из този лишен от голяма растителност скат, където е краят на нашето Южно Черноморие …
А сега за самите плажове. Те са три, разположени далеч един от друг, може би за да не се смесват предпочитанията на посетителите им.
Северният плаж. Най- добре може да се стигне от северозападната част на селото. Тук стръмният бряг се втурва на три страни, бързайки да се слее с морето.В средата е силно издълбан, изглежда в тази си част е най- нетърпелив да срещне вълните. Река Велека се е изморила и вече е много кротка, спокойна и дори зелена, сякаш й е прилошало от дългия път.
Някакви тръстики се гушат из плитките й пазви, мушици и бръмбари жужат из синкавата мара-ня. Следват ниски пясъчни дюни, малко ситен жълто-бял равен пясък и изведнъж започва дълбокото.Тук нямате право да пробвате своите несигурни плувни умения. Вълните са прорязали силно брега и са го стеснили до самата река.
В южния край на плажа скалите се сливат с морето. Следва закътан равен пясък, няколко плетени ракитови чадъри и една дървена барака, кацнала на отсрещния бряг. Бръмчи агрегат, но по-важно е, че бирата ще я пиете студена. Гледката надолу си заслужава стръмния и прашен път, който трябва да изминете с търпение под слънце и вятър. Всичко наоколо е шир.
Плажът на цивилизацията – Бутамята. На това място веднага се чувства намесата на модерното време. Паркингът е една гола поляна, но срещу две левчета. Първото заведение до входа се нарича Куцата медуза. Голяма табела ви осведомява, че само тук има пици, за разлика от това, че из целия плаж ще срещнете голи .… сещате се какво най-лесно се римува с тях. Интересно е заведението на другия край, в което вечер танцуват нестинари. В Странджа сме все пак. Самият плаж е много приятен, равен и чист, с добре подредени в четири реда, макар и малко избелели чадъри. Но самата изненада са няколкото големи и модерни хотели от едната страна на пътя. Белла Виста е комплекс не лош, със странна и леко кичозна архитектура, но със всички съвременни удобства. Външен басейн за мързеливци и не обичащи солената вода, амфитеатър за забавление преди всичко на малчуганите. Макар чужденците да са болшинство има и българи. Персоналът е особено благосклонен към тях, нали трябва да се защитава национално достойнство. А от добре поддържаната градина се открива красива гледка към Бутамята, плажът който помни далеч по- спокойното и безметежно време, без джетове, сърфове и малко дразнещата немска реч. От горния край на пясъка има поляна, отъпкана от хора и машини. После започва гората от габър, сутрин и вечер хлад подхваща бързо това все пак приказно място.
Най- опасният и див плаж на юг – Липите. Бях там, не разбрах защо си е спечелил тази репутация. Интересен е пътят до него. В южния край, където свършват чадърите се изправя стръмна скала, по която всеки що- годе здрав крак ще се изкачи на двадесетина метра нагоре. После започва едно пътуване край морето, което е лесно, все пак толкова хора преди нас са били любопитни и са очертали ясни пътечки. И след малко наближаваме фиордите, скали опасващи много спокойно малко плажче за любители на плитчините. Закътано, обрасло с водорасли и мидички местенце за най-големите любители на уединението. Следва още малко изкачване и спускане и ето ни на плажа Липите. Няма липи там, но това има ли значение, когато липсват спасители и чадъри и никакви капанчета не се срещат наоколо.На мен не ми направи по-силно впечатление от Северния плаж, но и тук морето си има своите почитатели. Коли обаче има достатъчно, добрали се по някакви си само те си знаят пътища. Да, и сърфове се срещат из вълните.
Та това са плажовете на Синеморец. Ако сте любители на още по- неизвестни местенца, след последния плаж се намира този на Силистар. Там едноименната река се влива в морето между скали, дивотия, но и покрай капанче, което сигурно изглежда като Куцата медуза. Така поне казват хората, били там.
Тези места ми харесаха, както много други по нашето Черноморие. Мисля, че видях достатъчно, ако бе по-малко населено както преди няколко години може би щеше да ме превзе- ме повече. Сигурно вече не ще се върна там. Или пък някой ден …
