След дъждовете в началото на лятото се зададе период с продължително слънчево време. Ето защо едва завърнал се от Стара трекинг, отново застягах раницата, този път за Рила. Отпътувах за Дупница на 21 юли вечерта и сутринта на 22 юли с автобус достигнах Сапарева баня. Предложиха ми да ме извозят до Паничище за 12 лева, а след това и лифт за 15 лева. Да, ама аз не съм такъв човек и си тръгнах пеша нагоре. За по-малко от два часа достигнах Паничище. Направи ми впечатление новият параклис, подновеният път към хижа Пионерска.  Първата ми цел за деня бе хижа Скакавица и водопадът до нея. Пътят, макар и стръмен, бе приятен през боровата гора, водопадът както винаги вълшебен. Продължих по лятната пътека за хижа Рибни езера. Малко преди хижата се "насладих" на гледката на лифта. Какво да се прави, така планината става достъпна за повече хора, дано да е за добро, макар да имам известни съмнения. Продължих за хижа Седемте езера, а след това по зимната маркировка се изкачих на връх Харамията /Хайдута/. Слязох отново на шестото езеро и продължих по лятната пътека за хижа Иван Вазов. Езерата, както винаги фантастични. На човек никога няма да му омръзне да преминава по тази пътека. Обикновено по този път най-тежко ми е било в последните минути преди хижа Иван Вазов. Този път бе изключение. Вървейки по пътеката, минах покрай голямо стадо едър рогат добитък. Отдалеко започнаха да мучат, явно не им бях симпатичен, а може би ме приемаха като досадник, дръзнал да навлезе в тяхна територия. По едно време част от едрите рогати тръгнаха в бърз ход след мене с явни агресивни намерения. Това на два пъти ме обръща в кратки панически бягства. Сега ми е доста весело, описвайки този случай, но все пак внимавайте, когато минавате покрай рогатите, не знаете какво е в главите им. Така приключи първият ден от моето ходене из Рила.
          На 23 юли се очертаваше един обещаващ за ходене ден. Скоро не бях минавал през Калините. Ето защо тръгнах към Карагьол. Там винаги съм се впечатлявал на останките от железницата, останали преди 70 години. Изкачването към билото на двата Калина направих именно по остатъците от релсовия път. Панорамите под двата върха и от тях самите са фантастични, макар и сериозно накърнени от човешкото присъствие. Следващата ми цел бе връх Върла. Никога не бях се качвал на него до този момент. Интересното бе, че на него имаше чудесен обхват на Мтел. Слязох през Топилата и след кратко изкачване бях на пътеката за Мальовица. Ако някой друг реши да изкачва връх Върла, аз му препоръчвам това да стане именно от Топилата, местност откъдето минава пътеката от Рилски манастир за хижа Иван Вазов. На Додов връх се срещнах с група от петима младежи, тръгнали от Драгалевци с намерение да достигнат до Предела. Останах много доволен, припомняйки си че подобни неща сме правили и ние през студентските си години. Следващата ми цел логично бе връх Мальовица. И не само тя, отдавна не бях ходил на Орлето и Малка Мальовица. Започнах слизане по зимната маркировка и се насочих към премката между Мальовица и Орлето. Бързо се изкачих до най-високата част на Орлето и отново слязох на седловината на това връхче с Мальовица. Знаех, че има пътека, която се използва предимно от алпинисти на слизане от Мальовица. Реших да пробвам да изкача за втори път връх Мальовица именно по тази стръмна пътечка. Моите туристически умения се оказаха достатъчен аргумент да изкача върха отново. За да затвърдя пътеката, аз се върнах обратно по нея. Минавайки по този път, винаги отдавам почит на загиналите 11 алпинисти в подножието на Орлето през декември 1965 година.Следващата ми цел бе Малка Мальовица. Тук нещо се разсеях, та си направих това изкачване по-трудно от обичайното. Слязох до Еленино езеро и оттам до Втора тераса. Този път реших да се кача до заслона БАК и там да пренощувам. Исках да усетя планината абсолютно изолиран от околния свят. На заслона първоначално бяхме двама, а към 23 часа станахме трима. Място е уникално не само през деня, но и на залез слънце и след това. Да видиш Млечния път, грейнал над Орловец, Злия зъб и Камилата, гледки които пожелавам на всеки! И тримата се постарахме при напускане на заслона да го оставим във вида, в който влязохме в него.
          На 24 юли тръгнах през Ловница към Купена. Това е едно от любимите ми места из нашите планини! От Големия Купен по пътечка слязох на заслон Страшното езеро. Там си напълних вода и продължих към Кобилино бранище и Рибни езера. Времето бе много горещо, пиех много вода. Достигнах хижата и реших, че тук ще нощувам две вечери. Исках да обиколя из нейните околности. Хижа Рибни езера е особено привлекателна с това, че има разнообразна кухня, както ивъзможност да си купиш хляб и някои други дреболии. Следващият ден бе 25 юли. Много горещ ден! Изкачих се обгледния връх Йосифица, продължих към Венеца и Шишковица. Панорамите по тези рядко посещавани места са фантастични. Погледът стига надалеко до Мусала, Скакавишкото било и връх Погледец. Да, но само погледът, а не и краката, защото тези места попадат в Централен Рилски резерват. При слизане от билото на Шишковица към долината на река Маринковица, много стръмно спускане, ми се случи произшествие. Стъпих на неустойчив камък, който се изтъркули надолу. При това явно съм направил доста силно разтрисане, особено на лявото си рамо. В началото не усещах нищо. Неприятното дойде през нощта. Не можах да мигна от болка в лявото рамо, а  самата ръка трудно я движех. Прекарал ужасната нощ, на 26 неделя сутринта и времето бе в унисон с моите настроения - облачно и мъгливо. Чудех се какво да правя, бях твърде близо до мисълта да хвана пътеката за Рилския манастир и да се прибирам. Времето показа слаби признаци на подобрение и аз реших, че ще стигна до Мусала. Чудех се какво да правя с рамото, което ме болеше. Не мислих дълго, просто спрях да се храня за ден и половина. Имах притеснение дали ще имам нужната сила, за да измина разстоянието до Мусала. Напразно, всичко си дойде по местата. Болката, както внезапно се появи, така бързо си отиде. А аз без проблеми достигнах до връх Мусала. Денят бе прохладен, приятен за ходене. Отдавна не бях минавал по Илювата пътека. Ето защо бавно започнах да пъпля по нея. Поставените някога метални въжета сега са повече под формата на ръждясал отпадък. Гледките към Маричините езера и Ледено езеро спират дъха. Преминах през Малка Мусала, Иречек и от Сфинкса слязох до хижа Мусала. Там преспах добре, след като болката бе почти изчезнала.
          27 юли бе последният ми ден в планината. Мислех си, че ще съм с отслабени възможности за ходене и бях решил да се прибирам през Боровец. Да, но утрото винаги е по-мъдро от вечерта. Времето бе невероятно, въздухът свеж, видимостта огромна. Много бързо си промених решението и поех отново пътя за връх Мусала. Този път по лятната пътека. Напълних вода до заслона Ледено езеро, бързо преминах през върха и току до него се натъкнах на огромно стадо от диви кози. Толкова голямо стадо не бях виждал. Животните се държаха на разстояние, но минути наред можех да им се наслаждавам. Продължих по познатата пътека за хижа Заврачица, подминах разклонението за нея и се насочих към хижа Белмекен. При този преход най-накрая открих отклонението на лятната пътека, което започва точно от седловината между Острец и Равни връх. Така се спестява изкачването на Равни връх. Пътеката извежда точно на мястото, откъдето се отделя стълбовата маркировка за връх Белмекен.Бързо слязох до хижата / за 8.40 часа от хижа Мусала / и още по-бързо се насочих към Костенец. Преминавайки през селото, не потърсих транспорт и сгреших. От хижа Мусала до жп гарата в Костенец достигнах за фаталните 13 часа. Минути преди това бяха отпътували последните удобни връзки. Това не можа да помрачи доброто ми настроение от преминатия преход из Рила. В галерията ще кача достатъчно снимки, които ще отговарят на последователността на самия ми преход. В заключение пожелавам на всички да стягат раниците и при първа възможност да хващат баира! На добър път!