Понякога приятели ме питат защо и как реших да се занимавам с алпинизъм...Всъщност ,желанието за това винаги е спяло в мен и един ден просто се пробуди. През 2009 г.ми се появи проблем с вестибуларния апарат.Беше адски гадно,сутрин ми трябваше повече от час докато стана ,въртеше ми се свят,не можех да правя резки движения.В същото време спортувах...ходех на фитнес.Когато лягах на лежанката с щанга,трябваше да стоя така няколко секунди за да ми се избистри мозъка,иначе имах чувството,че ще колабирам...И така,в продължение на година и нещо този проблем ме измъчваше.Ходих на скенер,оказа се че уж ми нямало нищо,но проблема си оставаше.Единственото полезно беше,че имах снимка на главния мозък(удостоверение,което не всеки притежава):-) И още малко с предисловието-често пътувах и минавайки през разни места ,виждах хора да скачат с бънджи...искаше ми се и на мен.Един съботен ден,както си стоях пред компютъра,видях,че следващият ден има скокове от моста на Витиня...реших да пробвам... Не ми се искаше да отида сам,потърсих една моя позната,но тя имаше ангажимент и трябваше да го направя без публика:-) И така...на другия ден висях на моста и си чаках реда...Виждах хората пред мен как скачаха,някои се отказваха,имаше зяпачи и приятели на близките...наближаваше моят ред.Надничах през парапета(струваше ми се ужасно високо),усещах сърцето чак в ушите си и се опитвах да се събера...Подписах някаква декларация преди скока,която не дочетох до края защото още повече ме панираше а и стигнах до една точка ,в която пишеше ,че ако имаш повишено очно налягане ,не трябва да скачаш а аз знаех ,че имам и такъв проблем.Наближаваше реда ми,а аз се борех с колебанията и мислите си...никой от близките ми не знаеше за моите намерения,не исках да се притесняват за мен... Започнаха да ме подготвят за скока и докато получавах инструктаж ,помолих едно момче да снима с телефона ми(после умирах от смях ,като си гледах физиономията...сякаш бях на заколение,но пък аз си го исках ,така че...)Бях вече на парапета,не мислих много...скочих...чувах свистене,не можех да си отворя очите...всичко продължи секунди...бях жив...това беше..всеки който е скачал,може да разбере какво чувствах в следвашите дни и седмици. Та,за какво се отклоних толкова от темата...след скока,на другия ден,като се събудих,усетих ,че проблема с вестибуларния ми апарат е изчезнал.Нямаше ми абсолютно нищо!Скачах сутрин от леглото като тинейджър,мозъка ми беше бистър,не усещах никакъв световъртеж!Виках си,вече знам какво да направя ако това гадно нещо пак се появи,бънджито е решението... С наместването на всичко в главата ми,явно излезе и идеята да изкачвам върхове.Отскоро се преместих да живея в София и реших да се запиша на курс по катерене и алпинизъм...той започваше след няколко месеца и докато чаках,реших да пробвам катерене в зала,за да добия представа за нещата.Чудех се къде ,къде и в нета открих една зала в Бонсист-„Гравити”.Пристъпвам аз на другия ден там,влизам и ме посрещат две момчета-и аз хъката мъката обясних ,че искам да тренирам,че съм абсолютен новобранец и ми трябва някой ,който да ме обучава(всичко това се случва малко преди 41 ми рожден ден:-))Едно от момчетата се нави да ме тренира(с/у заплащане разбира се)...по-натам ще ви разправям какъв късмет извадих,че попаднах точно на него...уникален човек... Това беше началото и на моите приключения в планината,за които може би ще пиша,когато ми дойде музата:-) Нямам никакви претенции ,че притежавам високо спортно майсторство,нито,че съм мн добър в тези си начинания...просто зимните изкачвания ме кефят адкси много и искам да го споделя Хайде успех на всички,късмет и до скоро;-).