– Пиеса в две действия –

Действащи лица и изпълнители:

1.      Бинин – водач на експедиции .

2.      Наско – верен другар на първия .

3.      Светльо – компютърен полугений .

4.      Ани – момиче с маратонки / летни / .

5.      Гергана – нечие „мъжко „ момиче, май знаем чие .

6.      Любо / аз / - къде е тръгнал с тези младите , не си види бялата брада …

              Още : Двама млади /  ама много / хижари ,  седмина шемети от Варна

                 и една почти пораснала и събудила се мечка , която се бе уплашила   от

                   гореизброените .

Първо действие: 29 март 08 - събота

Месец и половина подготовка за тази фасулска пиеса , че ние май и не ставаме за най- аматьорските сцени . Но както се казва веднъж режи, три пъти мери / Или май беше обратното /. Така че около 10.30 в края на Габрово две коли, с пловдивска и търновска регистрация накараха Балкана да изтръпне . Щяхме да го превземаме .

До хижа  „ Партизанска песен „ се стига бързо , ако си с кола . Така че паркирахме двата аероплана и започнахме изкачването . В началото тези маратонки на Анито така ме задъхаха , абе къде ми бе акъла да тръгвам нагоре, си казвах аз.

Но скоро навлязахме в такава кал, че мойте стари изпитани кубинки нямаха конкуренция. Така че компесирах някои вече липсващи ми данни с изпитаната екипировка.

А без майтап гората бая са я осякали. Каква бе тази прочистваща ли, оздравителна сеч не ми бе много ясно, но чак до половината път – чешмата на Корита има кал за няколко наколни / или накални  кирпични селища / .

И ето ни на малка почивка при чешмата . Минзухарите сини с жълти човчета се показваха изпод снега , идва пролетта , викаха със слабите си гласчета . А пък ние му треснахме по няколко глътки червено вино за сгряване и релакс и пак се приготвихме за катерченето . Обаче сега Бинката бе с един дяволски уред , който след изкачването по баира на голямата поляна ни натика в гората . А там си бе сериозна хлъзгавица .

По едно време Анютката започна да репетира римейк на филма „ Кацнал на едно дърво „ .

Ако бе се явила на кастинг при Луи Дьо Финес щеше да го спечели , сигурен съм .

После сред промушващото се слънце , което малко ни бягаше цял следобед ни се промушиха пред погледа едни мечешки следи върху снега . Обаче това мече- бубулече явно ни е усетило по спиртния и спортния дух отдалеч , така че не рискува да ни се изправи насреща . Иначе щеше да съжалява / кой знае  кой кого , ама да кажем ние него . /

След около 4-5 часа се издигнахме покрай Големия и Малък бухал пред хижата . Двете млади хижарчета отпред ни пробиваха път и камината вече бумкаше , когато я накачулихме . Два , три чая , после лафче и около масата , бе се вече свечерило .

Ядохме, пихме и малко се повеселихме. А по едно време Гергана започна през 15 минути да звънка камбаната пред хижата. Нали чакахме онези веселяги , които започнаха да катерят от Габрово някъде към 19.30 часа . Тези ще са много пекани , предположих аз .

Ама се оказаха едни шемети … тръгнали съвсем аджамийски, но с много бира и цигари за тяга. Както и да е, всичко с тях приключи без да се правим на планински спасители .

Нямахме сили да дремем около печката в столовата на хижарчетата повече и около полунощ се хоризонтирахме в спалното . Аз казах , че хъркам и стреснах Герганчето , ама дали си изпълних обещанието не знам .

Второ действие: 30 март 08 - неделя

Сутринта мислехме да се качим на високото – скалата Вълчата глава ни бе под носа, ама вятърът и облаците ни отнеха това желание . Закусихме с някакви останки на провизии , пихме два чая и три кафета , изпяхме песента две праскови и пет-шест череши и се снимахме за спомен . Нещо по- важно за мен , отколкото за Комсомола / сещате се защо , да не прекаляваме с черния хумор . /

На връщане нищо особено. Раниците леки като перце, времето малко по-гадно от предния ден, настроението съвсем планинарско. Отново хлъзгавица по пътеката в гората . Този път Ани бе с гети , Наско с ръкавици , Бинин с ушанка май , Светльо не помня как ,а аз бях с тях . Пред Корита  Бинката ни демонстрира високи спринтьорски умения по наклонена местност , до травми не се стигна . Май се чака клипчето да се появи по Интернет , той ще каже. На Корита си разделихме две ябълки и една фафла-вавла на шест почти равни части и отново навлязохме в тресавището / в калта, извинете. /

Спрямо изкачването предния ден сега ни бе нужен час по-малко. Пред „ Парти-занска песен „ направихме разбор на това кой как се е справил с пиесата . Оказа се , че според всички само Маруската и Борката могат да ни са дубльори . Мойта роля май няма кой да я поеме / бате Наско някак почна да ни бяга по тъча нещо . /

Така че уважаема публика очаквайте ни в следващата пиеса отново, навярно декорите ще са летни, а маратонките на Анютката зимни. Така де, трябва да има разнообразие.

Бинката ще сложи снимки за илюстрация на това, че съм преувеличил в рамките на допустимата статистическа грешка, около 50 на сто.

Любомир