Беше страхотен съботен ден независимо, че имаше облаци, които предпоставяха за валежи. Отново бяхме само двамата, но за сметка на това си изкарахме много добре. Нарекох този малък трип - "културен туризъм", защото беше обвързан с посещението на две забележителности в този район, за които ще стане ясно по-нататък. И така, с. Балша се намира в Западна българия, в подножието на Стара планина. До него се стига с градски транспорт, с автобус №30. Селото е толкова близо до София, че е идеално за еднодневна разходка. А точно над него е Мала планина с най-висок връх Церия (1234м.). Нашата цел беше да посетим средновековната църква "Св.Петка", която датира от XIV в. , както и манастира "Св.Теодор Стратилат", намиращ се извън селото. Към 14.30 часа пристигнахме в селото. Смята се, че то е едно от най-старите селища в Софийско поле. Друг интересен факт е, че то е родното място на И.Н.Денкоглу. Първото място, което посетихме бяха останките от средновековната църква "Св.Петка". Те се намират на няколко метра от центъра на селото в двор, където има и новопостроена църква. От старата такава са останали части от стените с много интересни стенописи. Останала е и малка част от централния вход, както и дясната и страна. Интересна е да се види, защото все пак датировката и е отпреди 7 века, а и малкото запазени стенописи ни показват образи на светци. По мое мнение църквата не е реновирана, а над нея прсото е сложено нещо като хале, което да успее поне малко да я запази за очите на туристите, а и за местните хора. До тази археологическа находка се намира и новата църква, носеща същото име. А в двора, където са поместени, имаше една любезна жена, която ни почерпи с чай от глухарчета и мащерка. Друго интересно нещо, което забравих да спомена е, че в църквата имаше нахвърлени каменни кръстове, вероятно с датировка от времето на църквата. Информация за тях няма почти никъде, но не е изключено те да са оброчища. След като разгледахме останките детайлно, затръгвахме към манастира, намиращ се на 1,5 км. от селото. До него се стига по черен път, който се вие и заобикаля доста. Но за около 15-20 мин. си вече на манастира. Той е част от Софийската света гора. Разположен е в местност, от която се вижда зялото Софийско поле както и Божурище, Мрамор и др. села в района. Не се знае точната датировка, но спред някои той е от XII-XIVв. Към манастира има и църква, която си личи, че е обновявана. Стенописите в нея са наистина красиви. А дворът на комплекса е приятен за почивка. След като разгледахме манастира се отправихме по пътека, която почваше от задната страна на комплекса - между страхотни берозви и борови горички. Не знаехме дали това е пътеката за към в. Церия и затова решихме да не се изкачваме много. Когато слънцето в гората започна да се скрива от погледите ни - решихме, че е време да застанем на поляните пред манастира и да погледаме София. Така и завърши малката ни еднодневна екскурзийка до с.Балша. Селото е сравнително близо до нашата столица и е много спокойно, което го прави идеално за разпускане. За еднодневна разходка е идеално за по-мързеливите, но и за всички останали, които искат да се налюбуват на живописната картина, която представлява манастирът и заобикалящата го горичка.