На сутринта слънцето беше напекло яко палатката. Часът минаваше 7.30, а ние се излежавахме в чувалите.

Вече не се издържаше от жега и трябваше да се измъкваме. 50-60 метра под нас в скалите се разбиваха вълните. А пред нас беше фара на нос Емине:

Слязохме долу на брега. Морето беше прекрасно.

Направихме си по една снимка за спомен с носа:

Изкачих се обратно горе на скалите. Беше просто красиво:

Ето че и Васко драпа нагоре към палатковия лагер:

Събрахме си нещата, нарамихме раниците и беше вече редно да посетим кръчмата:

Това беше поредното невероятно място, до което се докоснахме през целия преход. Плетената ограда, дългата веранда, двамата дядовци с бради и сламени шапки, които си пийваха ракия с лимонада в 9.30 сутринта и четяха пресата. Самото помещение на кръчмата също имаше своя неописуем чар. Вътре имаше всичко: храна, хляб, алкохол, безалкохолни напитки, джапанки, чадъри ...

Седнахме и ние на дългата веранда:

Пийнахме по кафенце с вафличка, после още по едно. За съжаление се потвърди новината, че транспорт от селото няма. Така че имаме 9 км път до Св.Влас и после оттам ще отпътуваме към Несебър. Кръчмарката ни подари една бутилка с минерална вода, след като разбра, че идваме от връх Ком. Обясни ни как да стигнем до Св.Влас:
- И сега какво? Ще почивате в Несебър? – попита тя.
- Ами няколко дни, докато свърши отпуската, да полежим на плажа – отговорих аз.
- Ааа, може, може. Заслужавате си вие една почивка. След толкова път ....
- А да ни кажете откъде да тръгнем за Влас? – попита Васко
- Ами вижте, момчета, излизате оттук от селото. После има няколко пътя. Но няма да се притеснявате – всички водят до Влас. Ще гледате да не се отдалечавате много от морето. Винаги да ви е олтяво и по-наблизо. Няма смисъл пак да влизате в гората! Хайде, лек път и приятна почивка!

Полека-лека тръгнахме. Излязохме от селото, морето ни беше отляво. Спазвахме инструкциите на жената и гледахме да не се отдалечаваме много от морето.

Предстояха ни няколко дни почивка в Несебър.