Цяла нощ ни притесняваха комари, едва на сутринта изчезнаха. Може би трябваше да опънем палатката. Успахме се. Дето се вика, слънцето ни завари по бели гащи:
Закусихме и в 6.10 тръгнахме. Добре познатия път към х.Лескова.
Оттук надолу започна слизането надолу към гората и надясно за хижа Лескова. Спряхме за почивка, подкрепихме се с един пакет бисквити, пийнахме вода и тръгнахме към Мургаш през гората. Какъв ужас изживявахме тук миналата година ....
Натъкнахме се на гигантски мравуняк. Тук явно мравките не си поплюват много-много.
Започнаха една поредица от слизания и качвания и така до късния следобяд до връх Мургаш.Поне посоката е ясна:
Водата намаляваше, но и мястото с поточетата наближаваше. Спокойно, вода ще има. Но следващата вода е до една беседка почти до прохода Витиня, където трябва да стигнем до вечерта. Ще спим някъде на прохода и сутринта ще тръгнем към Арабаконак.
И така, бавно и славно, стигнахме поточетата. Наляхме вода, починахме и продължихме напред. По пътя пак срещахме разни мотористи, които си правиха офроуд по старопланинските пътища. А нашата конретна цел стана вр.Мургаш:
Изкачихме върха, спряхме за почивка. Вече се чувстваше тежестта на раниците. Но вятърът ни подканяше да не се заседяваме много на върха, ами да вървим напред. И без това времето напредваше, трябваше да ходим по тъмно, по-добре да тръгваме – ще си почиваме слизайки.
Стигнахме до говедарника на Зла поляна. Там се виждаха някакви хора.
- Добър вечер! - подвикнахме ние.
- Добър вечер, момчета! Елате седнете тука, починете си малко.
Ами да седнем, защо да не седнем. Отидохме, поседнахме. Имало ловен празник и някои ловци останали в говедарника, хем да си продължат празника, хем да внесат малко раздвижване в делника на говедаря.
- Ще пиете ли по ракия?
- Абеее ..... малко сме изморени за ракия, некакво безалкохолно ако има или малко биричка ...
- Е па има, как да нема. Ето ви чаши, хайде наздраве!
И пихме по бира, после по ракия. Стана ясно, че няма да продължаваме към прохода. Ще се спи в краварника. Хапнахме, пийнахме, повеселихме се.
Говедаря беше особено колоритна личност. Един дядо, на който му бяха останали само два зъба и с тях имаше най-жестоката усмивка, която някога съм виждал. Съжалявам, че не си направихме снимки за спомен. Нищо, следващия път. Добре е човек да си оставя вратички за завръщане на някое място след време.
А трябваше да се спи, че сутринта ще ставаме в 4 часа.
Трети ден от Ком-Емине
