Здравейте,
искам да споделя този пътепис с една единствена цел и тя е информативна. Мисля че виновни няма, както винаги има само пострадали.
Решихме че ще ходим да катерим традиционни турове или поне такива ни се катереха на т.н. Трънско ждрело. След като разгледахме информацията поставена във http://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=regioninfo&idRegion=117 хванахме маршрутката за трън още в петък след работа и вечерта си устроихме лагерче до реката. Състава на катерачите беше следния: Николай Ненов - попа,   Мила Печенякова и аз Илиян Нинов.
Когато стъпихме на трънска земя и тръгнахме към мястото ни за къмпинг, първо щях аз да се почупя. В тъмното, на път за лагера, видяхме една чешма и аз реших да отидя да налея вода от нея, но когато пристъпих за да сляза по стълбите, защото чешмата беше от страни на пътя, това което помислих за черна циментова плоча се оказа циментова дупка половин метър дълбока. Чувството да пропаднеш, неочаквано за мен и за останалите, беше нещо доста ново и слава-богу комично!  Поизтупах се, налях вода и продължихме. Да кажа че не съм суеверен, но някак ясно се усеща когато не си добре дошъл. Когато продължихме по-нататък на пътя имаше камъни и пясък. Точно понечих да кажа на Ники да внимава в този участък Ники беше вече на земята. Подлхъзна се и падна върху раката си, заедно с раницата на гърба. И пак слава-богу се разминахме с лек уплах. Последните две неща макар и да нямат пряка връзка с това което се случи на скалите на следвашия ден, мисля и вярвам са знаци които не бих пренебрегвал следващия път! Стигнахме си лагерчето разпънахме каквото имахме за разпъване, горещата вода от чая успя да залее още един незасегнат (малко като final destination a ?) и си легнахме.

Събота
Станахме всичките ентусиасти сутринта, пихме, чай кафе... въобще закуска за шампиони, разгледахме туровете и по мое желание променихме плана да ходим на ЛЕВИЯ масив вместо на ДЕСНИЯ. Катерихме трима с две въжета (на мартеница). Ники изводи първите две въжета. Ето така изглеждаше скалата в началото:




Разстителност, мъх и треви бяха превзели "Учебен тур" -> http://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=routeinfo&idRoute=1855 и въпреки, че трудността на скалата беше около 4+ ~ 4c лишеите правеха нещата доста хлъзгави.  Когато Ники направи площатката, аз тръгнах първи а Мила тръгна 2-3 метра под мен. В един момент това за което се бях хванал, на външен вид здраво парче се откърти и добре че беше във хоризонтално положение, защото инак щеше да слезе към Мила. Стигнахме всички до площатката и Ники продължи със второ въже което ни одведе до една скална ниша ->


От тази площадка тура се включва в тур "дупките" http://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=routeinfo&idRoute=1853 и съответно продължава нагоре и надясно. В един момент водещият се оказва непосредствено над скалната ниша, защото тура продължава нагоре и надясно. Мила започна да води това въже, а ние с Ники стояхме на площатката, аз я осигурявах. След като се включи в 4 планки, Мила изчезна от погледите ни и в един момент чухме да казва, че е  добре да внимавам, защото участъка в който се намира е доста труден. След още 5 секунди Мила беше вече при нас - падна като изби един френд, падна заедно с един куп камъни и се удари в скалата ляво от нас. Ники успя да се присвие към скалата точно пред да падне а аз бях във скалната ниша, така че и двамата останахме незасегнати. От тук насетне действията ни бяха следните: съвсем леко спуснахме Мила към нас, вързахме една кърпа над глезена й който се подуваше и организирахме рапел за слизане от тура. Двете въжета стигнаха до началото на тура, Ники първи се спусна, след него Мила, която беше в състояние да се спусне сама до долу и последен бях аз. Занесохме я до лагера, като преди това викнахме транспорт, който да я закара до Пирогов. В лагера тя си държа крака нависоко и върху пудутия глезен поставяхме лед, който взехме от съседните къщи.

Много грешки лично според мен направихме, те могат да се нарекат причина за инцидента. Катеренето по такъв терен - ужасно, ужасно ронлив. Наши приятели казаха, че терена е такъв защото предишните седмици и дни е валяло дъжд и съответно растителността по скалата започва да се раздува а и сама скала става ронлива. Лично мое мнение е, че там е ронливо независимо дали вали дъжд. Там е УЖАСНО ронливо на където и да се обърнеш виждат висящи блокове които чакат да паднат. Катеренето на подобни места трима е 2 пъти по опасно, ако падне камък от водача долу има 2 потенциални жертви, въжета, каски.... .  Чувството за не сигурност което ме преследваше още докато сме на земята и всичките онези малки инциденти пред стигането ни до лагера...

След като изпратих Мила към София заедно с Ники и още една приятелка, аз останах в лагера и разгледах на следващия ден десния масив. Това което видях отдолу беше отново една изключително ронлива скала.

По-горе разказаната случка е малко или много пречупена през моето съзнание и поглед. Предполагам че ще направим някой корекции, след като Ники и Мила я видят. Искам да кажа, че те двамата се справиха много добре, цялото ни поведение след инцидента беше лишено от излишни емоции и действия. Направихме всичко което ни беше по възможностите и знанията, за аварийното слизане. Мила я откарахме сравнително бързо към Пирогов и в момента си е в къщи и се възстановява.