След дълги планове за това, как да прекараме следващия уикенд и обмисляне на една дестинация в Западния Балкан в четвъртък, седми юли най-неочаквано променихме плановете генерално.И така,на 8 юли,петък поехме към национален парк Централен Балкан,резерват Джендема-съвсем не в първоначалната посока.Всичко беше решено , и другите ми двама другари приеха с радост тази идея, а на мен отдавна ми беше мерак да кача най-високата точка на Стара планина- връх Ботев (Юмрукчал)2376м и да видя водопада Райското пръскало,където водата пада от 124,5м.Започвайки нашето пътуване, още от изхода на Долни Богров на стоп до Калофер се придвижихме доста бързо- за около 3 часа, пък и не беше станало толкова горещо. В Калофер аз и Радко се намерихме в центъра с нашия трети човек, който дойде чак от Търговище и екипа беше сформиран.Поогледахме се се малко, щракнахме няколко снимки и поехме към местността Паниците над Калофер с идеята да си опънем палатката някъде около хижа Рай и да видим до вечерта Водопада .В началото минахме през една арка, която означава началото на природния парк.След това покрай доста приятно потче на места през гора ,на места на открито достигнахме до място, където пътеката започваше да се спуска надолу по течението на една рекичка. И така на прохлада ние продължавахме да вървим неуморно. Бяхме толкова ентусиазирани ,че не усещахме разстоянието, което на връщане вече осъзнахме, че не е било никак малко.След няколко часов преход от Калофер, стигнахме до хижа Рай ,но в крайна сметка това което видяхме малко ни разочарова. Определено ако човек търси там спокойствие, няма да го намери. Затова ние си опънахме палатката по-далеч от хижата ,на отсрещната височина, за да не чуваме данданията. която продължи до 4 часа сутринта. Ние трябваше да ставаме в 6часа, за да изкачим Ботев преди да е станала яката жега.Така на нашето баирче си спретнахме лагера, снимахме Пръскалото, което се намираше точно срещо нас, погледнахме откъде сме дошли и накъде отиваме и доволни от стореното през деня седнахме да хапнем докато гледахме залеза на слънцето.След това си легнахме, за да имаме свежи сили за утрешния ден .На сутринта пък ,така се случи, че посрещнахме изгрева. Въпреки, че планината пречеше да видим слънцето как излиза на хоризонта , все пак успяхме да видим небето в червено зарево и да поседим на ръба на скалите в размисъл за това, което ни чака . След кратко мотаене за по-добро събуждане ,седнахме да закусим, защото закуската е много важна-нали трябваше да имаме достатъчно сили за предстоящото изкачване., Събрахме палатките и багажите и тръгнахме нагоре към Тарзановата пътеката, която представлява много стръмни изкачвания между скалите. На места тя беше обезопасена с метални въжета.По пътя минахме и през хижата, обаче жива душа не се виждаше. Явно всички спяха дълбоко и продължихме напред. Минахме под водопада и направихме много снимки на това изумително красиво място . Нагоре нямаше почти никакви други хора . Вървейки към целта вниматено, без да бързаме продължавахме да правим снимки на красотите които се разкриваха пред нас. Наистина, много красиво място е Централния Балкан беше единодушното мнение.Пред нас скали, долу в ниското се вижда Калофер ,в далечината Средна гора- въобще рай за окото и душата, въпреки че всъщност името Джендема означава Ад.След известно време излязохме над скалите, от който пада водопада и погледнахме нагоре. Над главите ни беше връх Ботев с върха на антената на разположения там радиопредавател.Това беше последния участък от прехода и той минава изцяло през безлесен терен с голяма денивелация, освен ако разбира се човек не реши да го подсече, защото на места имаше възможност.Можеше да се върви и по колците, където е доста по-стръмно, а другия вариант беше отстрани, с малко заобикаляне .Като за хора с много багаж, ние избрахме втория вариант .И така след още малко изкачване стигнахме до преспичката ,която гледахме още от Калофер като мъничка точица.Сега беше пред нас на 200-300 м разстояние. Точно тази преспичка захранваше водопада с вода.След като я подминахме,повървяхме още малко и ....най-после бяхме на връх Ботев- най-високия връх в Стара планина. Той представлява обширно пасище, на което има разположена радиопредавателна станция и високопланинска метеорологична наблюдателница.Обиколихме ,снимахме, разгледахме комплекса от постройки, намерихме котата на самия връх малко зад сградите. Снимахме се и на върха, качихме се дори на покрива на метеорологичната станция.Като попремина приятната възбуда от постигната цел ,решихме че е време да обядваме.Седнахме на една кота, която се намира само на около 200 метра от станцията, но която дава значително по-добра гледка отколкото при котата на върха, която е заобиколена от сгради.Като хапнахме се отпуснахме да си починем добре,защото ни предстоеше спускане надолу ,където натоварването също не беше малко.По пътя срещахме много хора които се изкачваха, а ние бяхме от първите слизащи. Явно не е имало много ранобудни, но не можем да се оплачем. Беше ни прохладно, а не ми се мисли на хората които по обед се качваха какво им е било .Преди най-големия пек вече бяхме влезли в прохладната гора под хижата и се бяхме устремили към местността Паниците където щяхме да пренощуваме отново в палатката. Пътя на връщане ни се стори доста по-дълъг, отколкото когато го изкачвахме, но все пак привечер стигнахме до заветната полянка и легнахме по гръб. Лежахме така сигурно 1 час,, усещайки удовлетворение и приятна умора след което опънахме палатката и си легнахме . На сутринта слязохме в центъра на Калофер разделихме се с нашия приятел ,който си замина за Търговище. Разгледахме къщата-музей на Христо Ботев ,щракнахме няколко прощални снимки и за около 3 часа на автостопа се прибрахме в .................. град в България.