“Всяко зло за добро” - както се казва в една народна мъдрост. Принудителното ни оставане в Лобуче още един ден беше добре дошло, защото щяхме да се аклиматизираме по-добре за последната спирка - Горак Шеп. Решихме да се разходим до нея и да разгледаме района наоколо.

Пътят към Горак Шеп е приятен и красив

Горак Шеп се пада малко над 5000 метра, докато Лобуче е на 4850, според високомера на Илиян. Разходката беше приятна, времето слънчево и гледките си заслужаваха. Видяхме Калапатар и базовия лагер отдалеч. Еверест и Нупце бяха обвити в облаци, но за първи път ходехме по истински огромен ледник.

Ледникът. Мнооого в далечината трябва някоя от мини точките да е Базовия лагер

Отново ледникът

Езеро в ледника

Може да се случи да не забележите, че ходите по ледник, докато не видите някъде оголена цепнатина, в която се виждат отделните пластове - камък и пясък отгоре и всичко надолу е лед, лед и пак лед. Но това не ни притесни особено, след като дори стада якове ходеха по тях. Те да се притесняват - те тежат по тон и нещо, ни сме сравнително леки, а и от тая непалска диета май сме махнали някое килце.

Яковете спокойно си ходят по ледника

Не казвам излишно, защото излишните ги махнахме още на път за Фериче - тук вече само слабеем. Казват, че разходът ти на енергия става толкова голям с увеличаване на височината, че трябва доста да се постараеш, за да си набавиш необходимите калории.

Доколкото си спомням, именно на тая разходка започнаха да се появяват за първи път и хранителните ми мечти - мечтаех си за боб яхния сирене и люта чушка. Много боб. Купи с боб. Направо цял казах с боб. И топъл заводски хляб, ако може. Ей такива мисли ми се въртяха в главата, докато си почивахме по пътя на обратно. На идване последната отсечка преди лоджиите на Горак Шеп е по нанадолнище.

Сега обаче ни се налагаше да изкачим цялата тази отсечка. Лазихме, почивахме, пак лазихме. Пихме вода, пикаехме и все не стигахме края на нанагорнището. По едно време ни настигна турист. Или ние него настигнахме. При движение с такава шеметна скорост е трудно да се прецени.

Като споменах турист, да кажа, че днес за първи ден започнахме да виждаме и други туристи, освен нас. С част от хората в самолета, с който дойдохме, се разминахме близо до Горак Шеп. Бяха свежи, отпочинали и забързани.

В ниското се виждат лоджиите на Горак Шеп. Кафявата купчина е Калапатар

Мислех си, че и ние ще сме така на връщане, защото все пак повечето път е слизане, но не очаквах, че тая малка височина ще ни вземе силиците. Както казах преди - “Всяко зло за добро”. Спирайки често и чакайки да ни се възстанови пулса и дишането, правехме доста снимки.

Бяхме предоволни, когато се върнахме в Лобуче. Там вече освен хижаря ни очакваха и нови туристи. Явно такова ще е положението отсега нататък. Свърши нашето царство - само нас да обслужват и само нас да глезят.

Другите туристи се оказаха много свежи хора. Едно чешко момиче ни информира, че и те като нас са пътували с Гълф Еър и че спали в луксозен хотел в Бахрейн.

Не знаех дали и нас ще ни огрее това, или ще спим цяла нощ на спални чували в летището, но в мен се зароди подобрена версия на последната ми мечта - ядене на много боб за закуска в луксозен хотел в Бахрейн. И месо и други вкусотии. От две седмици не бяхме яли месо, не бяхме пили алкохол, не бяхме се къпали. Май здравословният живот взе да ми идва в повечко.

Същата вечер се заговорихме и с едно швейцарско деде и неговия спътник. На мижава светлина дедото изглеждаше малко опърпан и изпаднал, но по-късно ще ви разкажа какво друго чудо на природата се оказа той.

Може и да е имало и други туристи тая вечер, но ние с Илиян изпаднахме в мечти за Бахрейн и не сме забелязали. Щях да забравя - тази вечер си говорихме, че на тази височина трябва да почнем да затъпяваме малко по-малко. Аз не забелязах да затъпяваме. И сложна задача от теоретичната физика да ми бяха дали, пак щях да я реша. Само че след като се насладя докрай на мечтата ми за боб.

През нощта установих че нацелвам тоалетната с вързани очи. И да ги отворя - все тая. Нищо не се вижда в тъмната непалска нощ. Вечерта спах като къпан и се събудих на сутринта доволен. Не си спомням дали сънувах храни или нещо от Бахрейн.

 към единадесета част: До Непал и назад: Лобуче - Горак Шеп - Калапатар (част 11)

Официалният адрес на пътеписа е http://nepal.linux-bg.org
Лицензът на пътеписа е Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 Неадаптиран