Първоначално мислех да опиша с едно изречение този ден, но си спомних че все пак се случиха неща, различни от обичайната мъгла и изтощително предвижване напред.

Всичко започна по план - мъгла, закуска в топлата столова, след което с раници на гръб потеглихме надолу и отвъд и деня можеше така да си протече до края ако не бяхме се засекли с трима местни, които бързаха за пазара в Намче Базар. Срещнахме ги в селцето, което е отбелязано на картата като мястото, където преди време Йети напада животни и тяхната пастирка. Спътниците ни бяха една жена и момче и момиче. Доста млади, доколкото можех да преценя, боси и много бързи в краката. Допълнително всеки от тях имаше по един голям кош с багаж.

Ние, с нашите леки раници и щеки, бяхме направо мухи спрямо тях. Само че те сякаш не ходеха, а тичаха. В началото беше интересно да ги следваме - имахме силици и ги чакахме да се изморят. Ама май докато ги чакахме, взехме че се уморихме ние. Препускахме, буквално ви казвам, през поля и гори и нищо не можеше да ни спре. Добре че и те са хора, та им се наложи да спрат за тоалетна. Ние използвахме паузата да направим същото и докато отново се стегнем психически и физически за пътя, нашите хора бяха преминали отсрещния хълм. От тук насетне може да се каже, че ние бяхме догонващия отбор с нулеви шансове за настигане на хората. Мисля че издържахме така около 2 часа и половина преди аз да капна тотално.

След това бавно бавно продължехме надолу през пътеката, която ставаше все по-зелена и треволяка преминаваше от храсти за да стигне до дървета с исландски мъх. По растителността усещах, че се приближаваме. Само че вече бе близо 4 часа, а ние от 9 сутринта, до сега правехме само едно нещо - здраво ходене. Илиян искаше да се доберем до Намче Базар още днес, а и аз исках да хвана пазарния ден за да купя подаръци на близките. Веднъж вече го бяхме изпуснали, ако и този път го изпуснехме следващия опит може би щеше да е след няколко години.

Спомних си и още нещо от историята за Йети, което нападнало стадото - няколко яка били убити, онези огромни, непобедими, живи локомотиви, но тяхната пастирка се разминала само с уплаха. Като нищо жената е била по-яка от яковете.

Към 5 и нещо ни живи, ни умрели се добрахме до Монг. Едно закътано местенце с място за отдих и хапване. Няма да ви казвам, колко много ми се услади всичко, което хапнахме тук. Също толкова, колкото и пържолата след два часа в старата лоджия в Намче Базар.

към следващата част: До Непал и назад: Намче Базар (част 16)

Официалният адрес на пътеписа е http://nepal.linux-bg.org
Лицензът на пътеписа е Creative Commons Признание-Некомерсиално 2.5 Неадаптиран