На юг от връх Мусала се издига остър, скалист и красив връх — Манчо. Под южните му склонове са езерата на река Ропалница. Някога тия езера били големи и дълбоки. Овчарите къпели, в тях стадата си, преди да ги стрижат.

И Ропалишките езера си имали свой стопанин, който напомнял морския бог Тритон. Преди да вкарат стадото си в езерото, за да го изкъпят, овчарите трябвало да поднесат дар на стопанина му - хляб, сол и сребърна пара. Иначе той не позволявал езерото да служи за къпалия на овцете.

Този обичай спазвали всички овчари и всичко вървяло добре. Но някога, много отдавна, край Ропалница дошъл млад и смел овчар - Манчо. Той не вярвал в стари поверия и суеверия и не искал да спазва овчарските обичаи. Дошъл денят за стрижене на овцете. По-старите и опитни овчари посъветвали Манчо да поднесе дар на езерния стопанин - хляб, сол и сребърна пара. Ала Манчо не искал и да чуе, а подкарал смело стадото си към езерото. Пръв скочил виторог овен със златен звънец и примамил другите овце - и те скочили бързо в езерните води.

Зарадвал се Манчо овчар, че е успял да се подиграе с вярата на старите овчари - да изкъпе стадото си без никакъв дар. Но гледа по едно време, че то си стои в езерото и нито една овца не излиза.

Започнал да вика Манчо стадото си, да го моли, да свири с кавала и да го примамва, ала то се въртяло жално в езерото и блеело. Слисал се овчарят от това невиждано чудо и сам нагазил във водата, замахнал
с гегата да подкара овцете. Но колкото повече нагазвал в езерото, толкова по-бързо потъвал заедно със стадото си. И докато другите видят какво става — всичко изчезнало, сякаш никога не е имало млад и смел овчар Манчо с хубаво охранено стадо.

После, за да се помни тази случка и Манчо овчар, който се надсмял над вярата и съветите на по-старите и по-опитни овчари, нарекли красивия връх Манчо, а в полите му се диплят Ропалишките езера.

Легенда за Ропалишкото езеро и името на връх Манчо
"Достигнало до нас" Елена Огнянова