По турско време било-кърваво време, еничарско...По върховете на омайния Пирин пасяла своето стадо чудно красива девойка на име Синаница.Знаела всички потайни пътеки,любувала се на гледките на островърхите карпи, оглеждала се в сините, като очите й езера.
Не щеш ли-за нейната хубост научил Мурад бей.Пратил потеря да я дири и да му я доведе, но тя успявала всеки път да се изскубне ловко от преследвачите си.Ядосал се Мурад бей и тръгнал сам да я търси.Промъкнал се по тайни пътеки.Забелязала го в последния момент от височината на върха-за нея имало само едно спасение да запази себе си и вярата си-да се хвърли в шеметните пропасти!Не се поколебала и това и сторила.
Ядосан от постъпката й , Мурад решил да ида до бездиханното й тяло за да види-дали наистина е толкова хубава, колкото са му разказвали?Когато приближил - забелязал с изумление,че на врата на Синаница имало част от амулет...Другата част висяла на неговия врат...Осъзнал,че това е негова родна сестра .
Погубен от мъкапо нейната смърт, както и нахлулия спомен за насилственото му отмъкване за еничар той решил-от сега нататък ще бъде най-големия закрилник на планината и хайдутите по нея...
И днес- върховете Синаница и Муратов при всеки повей на вятъра разказват тази легенда,пеят своята мъка....