Легенда за "Поповото езеро"!
Известно още като "Папаз гьол".

По време на турското робство в Добринище живеела ненадмината красавица, единствено дете на селския свещеник. Дошло време момата да се задоми и пред къщата на попа се насъбрали все лични ергени от цялата околия, сред които и синът на местния бей. Бащата на момичето обявил пред всички,
че вече е обещал на дъщеря си да я даде на единствената и любов - бедно момче от селото, което било толкова скромно, че дори не посмяло да се нареди сред знатните кандидат-женихи. Решението разгневило ергените, но най-гневен бил беят, който немогъл да преглътне обидата и на другия
ден изпратил сина си, да вземе девойката насила. Като разбрали, че няма да ги оставят намира, двамата влюбени побягнали към планината. Със сетни сили стигнали до брега на езерото в подножието на Джангала, а по петите им, потеря. Без да се колебаят избрали единственият начин да останат заедно и скочили в ледените води, които ги погълнали и запазили любовта им завинаги. Бащата на момичето скочил да ги спасява, но ледените води погълнали и него. След време на повърхността на езерото изплувала калимавката на свещеника, от която се образувал днешния остров - островът на вечната любов и мъка.