За него преданията разказват, че по-рано го нямало. Дето е сега дъното му, някога била широка плодородна долина с гъсто заселени села. Сред долината имало извор, който се отварял и затварял. От него наливали вода за пиене, там перели и дрехите си.

Една жена отишла да пере на свечеряване. Бързала да изпере, преди да се стъмни, и забравила да затвори извора, та текъл цяла нощ. Когато съмнало и хората станали, раздвижили се по работа, що да видят - цялата долина била покрита с вода, а от селата, дето били пръснати по нея, няма ни следа. Уплашили се хората. В страха си не могли и да помислят да затворят извора. Затова побързали да бягат и да се спасяват в близките планини. Така се създало сегашното красиво Охридско езеро, чиито сини и дълбоки води учудват всекиго.

Тукашните хора разказват, че охридското езеро се свързва с Преспанското. Защото вярват, че под планината, която се пресича от река Галичица, Преспанското езеро се влива в Охридското. Когато се запъне тая връзка, то се препълва и потопява близките села.

Легенда за Охридското езеро,
"Достигнало до нас" Елена Огнянова