По-време на турското робство в село Невша,което тогава е било с друго име,живяло красиво момиче.За жалост била забелязана от турският управник и той решил да я потурчи.Тя имала и сестра,която също била много красива.Сестра и също била набелязана от друг турчин,който искал да потурчи и нея.Денят,в който те били с булченските си рокли,и трябвало да се примерят със злочестата си съдба,решили да сложат край на живота си.В село Невша,съществува месност,която не знам как се е наричала тогава,но сега се казва Дюза.Там има две издадени високи скали.Едната е по-голяма,а другата е по-малка.Двете сестри,решили,че там е най-подходящот място,да се разделят с младоста си,и да не се оставят в ръцете на поробителите си.Отишле там и най-голямата сестра,която се казвала Нягуша,застанала на голямата скала,а малката отишла на по-малката.В края на голямата скала имало и още го има, един много голям камък.При скока на Нягуша,булото и се закача на големият камък,но това не спряло намеренията и да сложи край на това безумие..Двете скачат едновременно,и така се разделят с живота си,спасени от злата участ,която ги заплашвала.След гибелта им двете скали били наречени-голямото було и малкото було.А после самото село било кръстено на голямата сестра Нягуша.Със времето името било променено на село Невша и до днешни дни се казва така.