Моите Планини - пътеписи, маршрути, истории, разкази, новини, легенди, хижи, екипировка
Начало Пътеписи Легенди Новини Галерия Уеб камери Връзки Забележителности Песни
Червенска крепост
Добавенa на: 25.11.2008

Червенската крепост е част от средновековния град Червен, ситуиран на естествено защитен, издигнат терен, заобиколен от три страни от река Черни Лом.. Градът е опасан с изцяло разкрита цитадела, отсам която се намира същинския град. В същинския град са разкрити феодален замък, множество църкви, обществени сгради, крепостни стени, жилищни сгради, стопански постройки, улични съоръжения, като най-многобройни са находките от времето на Втората българска държава (по – точно от периода XII – XIV в.), когато градът е един от най-големите военноадминистративни и църковно – културни центрове на средновековна България.

Археологическият материал свидетелства, че траките са първите заселници на това естествено укрепено място. Тракийското селище е датирано в периода от Ранножелязната епоха (2 ? XII в. пр. Хр. – VI в. пр. Хр.) до началото на нашата ера, когато набира скорост Римската експанзия. За Римския период на селището са налични оскъдни данни. Вероятно от времето на византийския император Юстиниан (527 – 565) са сега видимите крепостни стени, опасващи някогашната ранновизантийска крепост, която навярно е била разрушена от славянските нападения. За живота на селището през периода на Първото българско царство отново, са налични твърде малко извори. В периода на Византийското владичество, селището постепенно започнало да укрепва и да придобива облик на град; това доказват намерените четири златни монети на византийския император Алексий I Комнин (1081 – 1118). По време на освободителното движение на Асеневци (1185), Червен вероятно е бил един от първите освободени градски центрове на възстановената държава, като остава водеща градска структура, чак до гибелта на Второто българско царство. Градът е превзет през 1388г. От Али паша, по време на унищожителния му поход в Североизточна България. Постепенно Червен загубва значението си на водещо селище, а населението му напуска платото и се установява на мястото на днешното едноименно село.

Архитектурният облик на града е представен в две направления – цитаделата (разположена в най-труднодостъпното място на рида, в границите на старата византийска крепост) и същинския град (на запад от цитаделата). Градът бил опасан от значителни крепостни стени, като при източната, е разкрита дебелина 3м. Най-добре запазена е западната крепостна стена с отбранителната кула в нейната северна половина (уникален образец на българското крепостно строителство от XIV в.). Кулата е с четвъртит план, със страна 8,5м, външна височина 12м и в горния си край завършва с бойна площадка, рамкирана от парапет зъбци. В пряка връзка с укрепителната система е водоснабдителното съоръжение, в южното подножие на цитаделата, на нивото на реката. По цялата дължина на града се движи пътна артерия с ширина 1,80м, която достига неукрепените квартали в западното подножие;от тази главна улица се разклонява мрежа по-малки улици. Построен през XIII в. и преустройван многократно, е разкрит и местния феодален замък, напомнящ с устройството и местоположението си съвременния му дворец в Търновград и замъка в Ловеч. Разкрити са също и работилници за обработка на желязо (изсечени в скалата дълбоки крушовидни пещи за топене на желязо с различим в стените им канал за подаване на необходимия за технологичния процес въздух), намиращи се в западната част на същинския град. Показател за напредналото желязообработване са находките на желязни оръжия (стрели, копия, шпори, пластини от ризници) и оръдия на труда (подкове, сърпове, длета, ножове), част от които се намират във витрините на Националния исторически музей. Показател за разпространението на златарството са откритите глинени поти за топене на благородни метали, монетното съкровище разкрито в голямо жилище от същинския град, както и други находки. Изделия от червенските майстори златари могат да се видят отново във витрините на НИМ. Интересни са и многобройните местни керамични съдове със сграфито украса, които също намират място в Средновековната зала на НИМ. Основите на единадесет църкви, две от които митрополитски, свидетелстват за значението на Червен като културен център, а самият Теодосий Търновски се заселва тук през XIV в. Църква № 1 и църква № 2 са двете митрополитски църкви. И двете са триабсидни, кръстокуполни постройки със звънарница, притежаващи характерна декоративна украса, като днес необиграното око може да различи основите на стените и абсидите, както и малки участъци от запазените стенописи в църква № 1. Друга интересна църква е № 4, която напомня арките на несебърските църкви. Последната проучена църква е № 11, зад чиято северна стена могат да се видят три гроба вкопани в скалата.

Днес уникалният средновековен градски комплекс е достъпен за всеки, макар и чрез незадоволително поддържаната инфраструктура и същински терен.

До руините на средновековния град Червен се стига по асфалтово шосе с от гр. Русе с направление гр. Попово (30 км) или с автобусен транспорт от автогара “Изток”.

Източници:
Йорданов, Ст., “Червен - твърдина българска”, София, 1982.
Йорданов, Ст., Бакърджиева Т., “Подбрани извори за историята на град Русе и Русенския край (II - XIXв.)”, Русе, 1999.
Йорданов, Ст., “Червен и някои проблеми на средновековния български град”. В: Проблеми на българската градска култура, том 3. Етнография на българския град., София, 2002.

Фотография: Огнян Найденов

Публикувал: Мила Андонова
прочетенa: 8382
Copyright © 2006-2009. Правата върху материалите и снимките принадлежат на техните автори!
Забранено е използването на материали и снимки от сайта без съгласието на техните автори!

ClimbingGuideBG.com      Хотели в БГ      Сватбени аксесоари Строителство