Басарбовският скален манастир се намира по поречието на река Русенски Лом, в непосредствена близост до с. Басарбово, чието име носи скалната обител. Това е единственият в България, и един от малкото на Балканите, обитаван скален манастир.
По бреговете на река Лом и притоците й днес има над триста пещери, а близо четиридесет от тях са били приспособявани за скални църкви или различни помещения от скалните манастирски комплекси. Археологиоческият материал все още не поставя ясна дата за появата на тези обители, в техния християнски контекст, по Поломието. Находките сочат обитание на пещерите край Русенски Лом през Античността и Късната Античност (IV в. пр. Хр.- VI в.), а връх в развитието на тези скални манастири – по време на Второто българско царство (по-точно, в периода XII – XIV в.). Скалните обители в Поломието са свързани с Теодосий Търновски и св. Йоаким I – бъдещият Търновски патриарх, които, и двамата, прекарали младините си в отшелнически подвиг. Ктитори на тези манастири са царете Иван Асен II (1218 - 1241), Иван Александър (1331 - 1371), може би Георги II Тертер (1321 - 1322) и царица Теодора Басараб (първа съпруга на цар Иван Александър).
В семантиката на второто име на царица Теодора, а именно "Басараб", което е етимологично свързоно с името на селището и намиращата се край него скална обител, ще очертая лаконично етимологично поле. Според едно от преданията, името "Басарбово" идва от фамилията на влашкия войвода Иванко Басараб (който се явява тъст на Иван Александър), дарил средства за изграждане на скалния манастир.
По - интересна е, обаче възможната пряка етимология от тракийската глоса "БАСАРБА", обозначаваща "лисица, лисича кожа". В подкрепа на траколожкия контекст, само ще спомена известното отдавна в науката Басарбовско съкровище (пет ритиуални съда сребро с позлата - три ритона, една каничка-ритон, една купа, датирано от IV в. пр. Хр.). Известен е и фактът, че отец хаджи Хрисант намира мраморна оброчна плочка на тракийския херос, като Зевс - Юпитер (2 ? II - 1 ? III в. пр. Хр.). А в регионален поглед, с. Басарбово попада еднозначно в земите на тракийското племе гети...
За следващите XV и XVI в. има сведения, че в Басарбовския манстир известно време е живял преп. Софроний Български (Софийски). През XVIII в. жителите на селото се изселват отвъд Дунав и манастирът и църквата към него запустяват. Емигриралото население се завръща към края на века, а през 1865г. започва обновление на храм върху скалата. Реновираната църква е изгорена из основи през Рускотурската война (1877-1878 г.). Църквата е отново възстановена през 1882 г. от преселници от района на гр. Дряново (които съставят днешното население на селото). През 1912 г. Карел Шкорпил посещава манстира, оставяйки подробно описание.
От 1956 до 1961г. за манастира се грижи отец Хрисант, чиято е скалната гробница, в едно от страничните помещения, в дясно от манастирската църква. Днес манастирът е добре запазен, с ярко реставрирани стенописи и подходяща инфраструктура. Басарбовският скален манастир носи името на Св. Димитрий, роден тук (село Басарбово, родното място на преп. Димитрий, преди 1800 г. се е намирало на 1 - 1,5 км западно от сегашното селище, към днешния русенски квартал "Долапите"; през 1803 г. с. Басарбово е установено на днешното си място) и чиито мощи, разказва житието на светеца, сами намерили пътя си обратно към обителта. Днес те се съхраняват в патриаршеската катедрала “Св. Св. Константин и Елена” в гр. Букурещ.
До Басарбовски скален манстир се стига по добър асфалтов път от гр. Русе с направление гр. Две Могили (10-12 км) или с автобусен транспорт от автогара “Изток”.
Източници:
Йорданов, Ст., “Скалният манастир “Свети архангел Михаил” при село Иваново”, София, 2004.
Йорданов, Ст., Бакърджиева Т., “Подбрани извори за историята на град Русе и Русенския край (II - XIXв.)”, Русе, 1999.
Мутафов, В., “Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе”, Русе, 2002.
