Моите Планини - пътеписи, маршрути, истории, разкази, новини, легенди, хижи, екипировка
Начало Пътеписи Легенди Новини Галерия Уеб камери Връзки Забележителности Песни
“Вратата на Богинята”. Мегалитният паметник край с. Бузовград, Община Казанлък
Добавенa на: 13.08.2009

“Вратата на Богинята”. Мегалитният паметник край с. Бузовград, Община Казанлък

“Вратата на Богинята” или “Слънчевата врата” са популярните имена, дадени на скалното светилище край Казанлъшкото село Бузовград, по време на социализацията на този обект, или изграждането на еко-пътека до него в годините 2004-2005. Местните жители наричат паметника “Мегалита”.

Скалните светилища, и прилежащите им съоръжения, по българските земи, получават датировка от Късната Бронзова епоха (а на места и от Късния Енеолоит) до Римското присъствие в тази част на Европа. Проблемът с хронологическите рамки обаче, произтича от факта, че досега не е ясно установено дали всички функционални елементи от подобен род обекти, се отнасят към етапа на тяхното първоначално изграждане.

Разположението на тези обекти следва няколко задължителни изисквания: сравнително голяма надморска височина (тук 554м), широк визулален обхват, своеобразна ориентация към видими по-високи (най-високи) обекти, като планински била и/или върхове. Всичко това прави подобно разположение изключително благоприятно за астрономически наблюдения, за каквито са били използвани (и/или преизползвани) голяма част от тези съоръжения.

Такива наблюдателни комплекси често са характеризирани като мегалити. Това е така, главно заради това че функциите им не рядко са свързани с естесвени скални образувания (менхири, долмени, кромлехи и др.). Така всеки елемент, със своето разположение и ориентация (както в близък, така и в далечен план) спрямо околните особености на ландшафта съставя общ наблюдателен комплекс, проследяващ видимите точки от движението на Слънчевата и Лунна сфери, маркирайки по този начин значимите астрономически събития (Слънцестоянията, Равноденствията, респективно дължината на деня и нощта).

Явленията, видими на хоризонта или “хоризонтално видимите” астрономически събития са проблем на археоастрономията, която определя древната астрономия именно като “хоризонтална” или “астрономия на изгревите и залезите”. В този контекст, археоастрономическите изследвания фиксират, в голяма част от паметниците по нашите земи, направления към точките на изгрев или залез на светилото, в момента в който цялата му сфера става видима на хоризонта.

Обектът край с. Бузовград представлява скална група, в която чрез изсичане е обособен отвор, състоящ се от два хоризонтално поставени каменни блока, имащи за своя база два такива, които са част от основната скала на масива, образувайки по този начин трилит. Множество скални структури са разположени на територията на хълма, като т.нар. “трон” (за наблюдателя), намиращ се на 5.80м източно от отвора и “жервеник” – в съседство, в продължение на изток. Издължената (от изток на запад) скала, върху която е издялан “тронът” се намира точно на линията между вр. Триглав (2276м) в Стара планина и светлия отвор на трилита. В по-голям мащаб – мегалитният паметник попада на един от върховете на триъгълник, на чиито останали ъгли се намират царският град Севтополис (под водите на яз. Копринка) и могилата Голяма Косматка.

От една от споменатите структури – “трона” (плитко вкопана форма с оформени тазова и гръбна части) в седнало или изправено положение, на височина 1,70м зрителната линия съвпада с тази на хоризонта, като оста преминава през средата на отвора в трилита, разделяйки, в този момент, зрителния ни обхват на успоредни дялове небе и земя. От друга страна, в контура на зрителния отвор попада линията на билото на Централна Стара Планина, като от тази позиция доминира вр. Триглав , по чиито южни склонове се намира водосборния басейн на Тунджа (Тонзос – свещената река на етноса, населявал земите в Казанлъшката долина). Изследваянията на съоръжението, показват, че посредством наблюдения от “трона” е възможно фиксирането на лятното слънцестоене или началото на летния сезон. (Изказани са предположения, че календарът регулиран от този обект, е съставен от година (365 денонощия), разделена на 8 месеца, всеки с продължителност 45-46 дни.)

План по Стоев, А., Мъглова, П., Йотова, Д., "Мегалитният паметник край с. Бузовград, Община Казанлък - Вратата на Богинята", В: "Известия на Старозагорския исторически музей", т. 3, Ст. Загора, 2008г., стр.:137.

 Семантично отнесена към мегалита е и крепостта, или “калето” на Бузовград. Глосата “бюз-/буз-/биз-“ се среща в множество топоними и има значение на укрепен център, крепост. Самата градена стена на Бузовата крепост се движи по северния склон на Планината, обхващайки цялата свещена зона. Така територията на крепостта би могла да има статут на свещена, със свой център скалното светилище, принадлежащо на одрисите и Одриското царство, населявало долината на Тунджа и обслужвало обредната система в Долината на тракийските царе.

 

До мегалитния паметник се достига по благоустроена туристическа пътека, с дължина около 2 км, югоизточно от с. Бузовград; излизането от селото е маркирано с указателни табели. Обектът е разположен на скалисто възвишение, ясно видимо още от пътеката. Популярен е вело-маршрутът Казанлък - Бузовград - яз. Копринка.

Фотография: Надежда Павлова

Източници:

Стоев, А., Мъглова, П., Йотова, Д., "Мегалитният паметник край с. Бузовград, Община Казанлък - Вратата на Богинята", В: "Известия на Старозагорския исторически музей", т. 3, Ст. Загора, 2008г., 127-139.

Stoev, A., etc., "An archaeoastronomical investigation of the Harman Kaya rock-cut mega complex in the region of Dolna Chobanka village, Momchilgrad municipality", In:" Thracia XV", Sofia, 2003, 323-334.

Публикувал: Мила Андонова
прочетенa: 6450
Copyright © 2006-2009. Правата върху материалите и снимките принадлежат на техните автори!
Забранено е използването на материали и снимки от сайта без съгласието на техните автори!

ClimbingGuideBG.com      Хотели в БГ      Сватбени аксесоари Строителство